Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
-Да.
- Достави Кораните на адреса, който ти дадох.
- Аллаху акбар.
Даруиш остави слушалката и прекоси пътя към Купола на скалата - не към голямата зала в храма, а към пещерата под основния камък, известна като Кладенецът на душите. Там коленичи върху плесенясало молитвено килимче, вслушвайки се в стоновете на мъртвите. „Скоро те ще бъдат свободни - помисли си той, - защото скоро няма да има Кладенец на душите. Всъщност, ако Аллах позволи всичко да мине по план, няма да има нищо.“
41.
СТАРИЯТ ГРАД, ЙЕРУСАЛИМ
Беше Разпети петък, което означаваше, че Йерусалим, разединената Божия цитадела на хълма, се намираше в състояние, близко до истерия. В преобладаващо еврейските квартали в Новия град сутринта напредваше с обичайните последни приготовления за предстоящия шабат. Но в Източен Йерусалим хиляди мюсюлмани се отправяха към Харам аш Шариф за петъчната молитва, докато в същото време множество католици от цял свят се подготвяха да отбележат разпъването на Христос заедно с човека, за когото вярваха, че е негов представител на земята. Не е изненадващо, че полицията и медиците докладваха за необичайна вълна от случаи на т.нар. йерусалимски синдром - внезапна религиозна психоза, предизвикана от гледката на безбройните свещени места в града. В един случай гост на хотел „Цар Давид“ се появил във фоайето, облечен само в чаршаф, обявявайки, че краят на света наближава.
- Къде е той сега? - попита Донати.
- Почива си удобно под въздействието на силно успокоително - отговори Габриел. - Очаква се да се възстанови напълно.
- Някой от нашите ли е, или е от вашите?
- Боя се, че е от вашите.
- Откъде е?
- Сан Франсиско.
- И е изминал целия път до Йерусалим, за да получи психотичен пристъп?
Донати се усмихна и запали цигара. Бяха седнали в официалния салон в резиденцията на латинския патриарх.
На масата помежду им бе разпъната голяма карта на Стария град с Виа Долороза, Пътя на страданието, маркиран с червено. Тесен римски път със стръмни калдъръмени стълби на места, той се точеше на шестстотин метра през Стария град - от бившата крепост Антония до църквата на Божи гроб, смятана от християните за мястото на Христовото разпятие и погребение. Като повечето израелци, Габриел избягваше улицата заради агресивните палестински магазин ери, които се опитваха да примамят всяка преминаваща душа, независимо от вярата й. Обикновено магазинчетата им оставаха отворени на Разпети петък, но не и днес. Габриел нареди да ги затворят всичките.
- Трябва да призная, че това е денят, който ме тревожи най-много. - Той се втренчи в картата. - Папата трябва да върви по много тясна уличка и да спре на четиринайсет от най-прочутите места в религиозната история.
- Боя се, че не можем да направим нищо за маршрута... или пък за историята. Негово Светейшество трябва да мине по същия път, който е извървял Христос на път към разпятието. И той настоява да го направи възможно най-достойно.
- Няма ли поне да размисли за бронежилетката?
- Не.
- Защо не?
- Защото Нашият Господ не е носил бронежилетка на път към смъртта си. Моят водител също няма да я носи.
- Това е само инсценировка, Луиджи.
- Не и за него. Когато Светият отец стъпи на Виа Долороза, той ще бъде въплъщението на Исус Христос в очите на своето паство.
- С една важна разлика.
- Каква?
- Негово Светейшество трябва да оцелее.
Папата слезе от покоите си десет минути по-късно, покрил ослепителнобялото си расо с алена одежда, и се качи отзад в лимузината си. Тя потегли по северния край на Стария град, покрай безкрайно множество от изпаднали във възторг християнски поклонници, и накрая стигна до Портата на лъва. Журналистите от Ватикана чакаха там заедно с голяма делегация от духовници и католически сановници, които щяха да следват папата, докато той вървеше по Кръстния път. Когато Габриел и Донати помогнаха на Негово Светейшество да слезе от колата, тълпата избухна във възторжени аплодисменти. Те обаче бързо бяха заглушени от обедната проповед, гръмнала от извисяващото се минаре на джамията „Ал Акса“.