Танц с остриета
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-57-8
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с остриета». Краткое содержание книги:
Десетилетният конфликт припламва отново, когато синът на един от първенците на Трифектата бива отвлечен. И докато към Велдарен се стичат наемници, събирани за мащабен удар срещу престъпния свят, Хаерн прави все по-отчаяни опити да върне на града заслуженото спокойствие. Но той не подозира, че по дирите му са поели двама убийци. Единият е тласкан от собствено желание за възмездие. Другият, нает от хора със засегнати интереси, никога не е пропускал жертва.
А междувременно зад стените на Велдарен изниква амбициозен заклинател с прикрито лице, още по-прикрити намерения и собствено виждане за кипящия хаос...
— Лъжеш!
Около една трета от присъстващите започнаха да се споглеждат и да отпускат оръжия. Велиана изчакваше. Тя трябваше да скочи мълниеносно. Първият противник трябваше да умре веднага, за да обезкуражи останалите. Нямаше съмнение, че Гарик не притежаваше и частица от обаянието на Мъртвешката маска. Много скоро предводителят на гилдията щеше да предприеме нещо, преди да е изгубил всичко.
— Тогава по каква причина успя да запазиш мястото си начело? — попита магьосникът. — Защо останалите гилдии се помириха с теб, макар че ти беше слаб? Когато си се споразумял с Паяците, останалите гилдии са осъзнали това и са започнали да отстъпват. Единствено Ястребите са нападнали, но само веднъж. В отговор Трен ги наказа жестоко, нали?
Отново се разнесе мърморене. Неколцина остро изгледаха Гарик. Това бяха първите признаци на измяна. При нормални обстоятелства подобни обвинения биха се разпространявали единствено шепнешком и щяха да назряват с времето. Но сегашните обстоятелства не бяха нормални. Трифектата бе притиснала крадците прекалено силно. Ако искаха да оцелеят, трябваше да застанат зад нов предводител.
— Нямам представа за какво говориш — каза Гарик. Той бе изтеглил кинжал, но го държеше до бедрото си. Дори не бе го насочил към другия.
— Хайде сега. Всички знаем кому е принадлежала гилдията, преди Трен да получи контрол. Истинската власт е принадлежала на Велиана, а не на теб. Това е причината да настояваш за смъртта й.
Негодуващите приказки станаха по-шумни, макар да имаше и крадци, които се изказваха презрително за нея. Сърцето на Велиана пламна гневно. Дори и сега се намираха хора, които отказваха да признаят усилията, които бе положила. Неблагодарни свине. Дано боговете ги прокълняха.
— Тя умря, защото се опита да те убие, това е всичко — каза Гарик.
Велиана пристъпи напред и рязко свали качулката си. И се усмихна. Изражението на Гарик напълно оправда надеждите й.
— Не съм умирала — каза жената. Говореше тихо, но дори и шепот би се разнесъл далеч в притихналото помещение. — Но ти, предателю, ще умреш. Ти ни продаде на Трен. Никога не бих ти простила това.
Велиана скочи към него, без да се интересува за собствената си безопасност и да мисли за останалите крадци. Тя щеше да го убие. Този път никой нямаше да я спре.
Неколцина Пепеляви се отзоваха на вика му. Велиана избегна замаха на тояга, изкорми друг, хвърли се на земята и посече краката на трети. Онзи с тоягата се извърна, за да я удари по гърба, докато тя се изправя. Жената се изви в почти неестествен ъгъл, ударът прелетя над нея.
В следващия миг тя отново се изправяше, за да нанесе поредица светкавични намушквания в гърдите му. Трупът рухна. Седем резки изливаха кръв върху ризата му.
— Избирайте! — гръмовно се провикна Мъртвешката маска. Изглеждаше, че и без подканата му мнозина вече са направили избор. Те се обърнаха срещу останалите съгилдийници; посичаха всеки, който се опиташе да нападне магьосника. В помещението зацарува хаос, сред който Велиана се чувстваше в стихията си. Тя лично подсече един, затичал се към Мъртвешката маска, съпроводи падането му с острие между ребрата, изтръгна кинжала и пръсна кръвта към Гарик. Той бе притиснал гръб към стената, повдигнал оръжие.
— Къде е Трен, за да те защити? — попита тя. Приближаваше се към него умишлено бавно, стиснала гладни кинжали. — Къде са онези, които по-скоро биха ме изнасилили, отколкото да ми служат? Къде е гилдията ти, Гарик?
Зад нея проблесна някакво заклинание на Мъртвешката маска. Тя се възползва от светлината, за да се хвърли към Гарик. Коляното й потъна в слабините му. Едновременно с това Велиана спря въоръжената му ръка.
Дръжката на другия й кинжал се стовари върху челото му. Последва я лакът в лицето му и едно бързо порязване. От разреза в основата на носа му бликна кръв.
Дори викът му на болка прозвуча жалък.
— Сега ти ще послужиш за пример — прошепна тя и заби кинжал във врата му. Завъртя острието първо наляво, сетне надясно, а накрая го издърпа обратно. Кръвта на Гарик я оплиска, но Велиана нямаше нищо против.
Битката започна да затихва едновременно с издъхването му. Вече нямаше смисъл от сражение. Всички погледи бяха насочени или към Велиана, или към магьосника. Оставаха само десет крадци.