![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Генерал Смит стоически изслуша всички тези баналности. После дойде ред на Белга. Тя изреди обичайния поменик от вътрешни заплахи. Нещата бяха под контрол — повече или по-малко. Съществуваха значителни малцинства, които презираха модернизацията. Някои вече не бяха на линия, заспали в собствените си убежища. Други се бяха окопали в дълбоки редути, но не за да спят — и щяха да създадат проблеми, ако положението наистина се влошеше. Хрункнер Юнърбай бе изработил още чудеса на инженерството. Сега дори и най-старият град на североизток разполагаше с ядрено електричество, както и — нещо не по-малко важно — с аклиматизирано жизнено пространство. „Но, разбира се, не особено голяма част от всичко това е укрепено. Дори и лек ядрен удар би убил повечето от тези хора, а другите няма да разполагат с ресурси за успешна хибернация“. Всъщност по-голямата част от тези ресурси бе изразходвана за изграждането на електроцентралите и наземните стопанства.
Генерал Смит подкани с жест другите:
— Изказвания?
Имаше няколко изказвания. Началникът на Връзки с обществеността предложи да се закупят някои от укрепените предприятия. Той вече правеше планове за след края на света, мекушавецът му кръвожаден! Шефката само кимна и възложи на Белга и мекушавеца да проучат тази възможност. После прегледа доклада на Вътрешното разузнаване в своето копие от дневния ред.
Белга Ъндървил вдигна ръка:
— Госпожо? Има още един въпрос, който бих желала да повдигна.
— Заповядайте.
Ъндървил нервно изтри уста с ръцете, с които се хранеше. Нямаше връщане назад. По дяволите. Само да не беше тук министърът на финансите!
— Аз… Госпожо, в миналото вие проявявахте голяма, ъъ, щедрост при управлението на действията на вашите подчинени. Възлагате ни задачата и ни оставяте да я изпълним. Много съм ви благодарна за това. Напоследък обаче, и твърде вероятно — без ваше знание, хора от най-близкото ви обкръжение нанасят несанкционирани визити — всъщност, това са си среднощни набези — върху вътрешни обекти в територията, за която отговарям аз.
Генерал Смит кимна.
— Екипът Лайтхил.
— Да, госпожо. — Вашите собствени деца, които обикалят наляво-надясно, все едно са Кралските Генерални инспектори. Те бяха пълни с налудничави, ирационални изисквания, закриваха добри проекти, отстраняваха някои от най-добрите й служители. Повече от всичко друго това я караше да подозира, че откаченият съпруг на шефката все още има огромно влияние. Белга приклекна на стойката си. Всъщност, нямаше какво повече да каже. Виктъри Смит я познаваше достатъчно добре и забеляза тревогата й.
— При тези инспекторски посещения екипът Лайтхил откри ли нещо важно?
— В един от случаите — да, госпожо. — Един доста сериозен проблем, с който Белга беше сигурна, че сама ще се справи до десетина дни. Ъндървил забелязваше, че повечето от хората около масата бяха просто изненадани от оплакването й. Двама й кимнаха незабележимо — тях вече ги знаеше. Тракт затрополи ядосано по масата — като че беше готов да се включи устремно в свадата. Това, че роднинският екип на шефката му е вдигнал мерника, не беше изненада, но моля те, Боже, дай му разум да си затваря устата! Позициите на Тракт вече бяха толкова разклатени, че неговата помощ щеше да е като да увесиш стоманена наковалня на врата на скоростен катерач.
Шефката наклони глава и изчака учтиво някой да се изкаже. После заговори:
— Полковник Ъндървил, разбирам, че това може да накърни морала на вашите подчинени. Но ние навлизаме в много критичен период, далеч по-смъртоносен от обявена война. Имам нужда от специални помощници, способни да действат светкавично и които да разбирам напълно. Екипът Лайтхил работи пряко за мен. Моля ви, кажете ми, ако според вас поведението им е неуместно — но ви моля и да уважавате поверените им пълномощия. — Тонът й сякаш изразяваше искрено съжаление, но думите бяха безкомпромисни. Смит променяше една политика, установена от десетилетия. В Белга се промъкна подозрението, че шефката знае за всички грабителски походи на нейните отрочета.