Четвъртата маймуна [bg]

— Не знам дали "Корс Лайт" може да се смята за бира.

— Да, жена ми я нарича тренировъчна бира — каза Баумхард. — Но явно има употреба като тактическо оръжие. Все едно, анализирахме патрон от трийсет и осем милиметровия пистолет, тъй като знаете, че това е стандартна процедура по протокол, и получихме съвпадение с…

— Куршума, който е убил съпругата ми — рече Портър.

Баумхард кимна.

— Учих заедно с вашия капитан Долтън в Полицейската академия, затова му се обадих веднага и му разказах какво става.

— Признателен съм ви за възможността да присъствам на очната ставка. Благодаря.

Телефонът на стената иззвъня. Баумхард вдигна слушалката и я доближи до ухото си.

— Баумхард. Добре, доведи го.

Минута по-късно вратата на стаята за наблюдение се отвори и вътре влезе Тарек. Лицето му се напрегна, когато видя Портър. Той протегна ръка.

— Много съжалявам, Сами. Ако бях помислил, че хлапакът наистина ще стреля, щях… Знам ли. Щях да направя нещо. Но крадците никога не стрелят. Обикновено само влизат и излизат. Боже… много съжалявам…

Тук, изглежда, всички се чувстваха виновни.

Портър се ръкува с него и стисна рамото му.

— Не те обвинявам, Тарек. Казаха ми какво си направил и как си се опитал да й помогнеш. Благодаря. Намирам утеха във факта, че последното лице, което тя е видяла, е било на приятел. Не е умряла сама.

Тарек кимна и избърса очи с опакото на ръкава си.

Баумхард се приближи до него, представи се и обясни какво ще се случи.

— Ще ви покажем шестима души. Те ще се наредят там и всеки ще държи номер. — Той погледна папката с материалите по разследването на масата. — Според вашите показания човекът, който ви е обрал, е казал: "Всички пари в торбата. Веднага." Ще помоля всеки от тях да пристъпи напред и да повтори тези думи. Искам много внимателно да огледате всеки. Не забравяйте, че крадецът може да не е в редицата, затова не се чувствайте длъжен да посочите някого. Трябва да бъдете сто процента сигурен, че това е извършителят. Ако имате съмнения и ако никой от тях не прилича на него, няма проблем, само ми кажете. Разбрахте ли?

Тарек кимна.

— Те не могат да ни видят, така че не се тревожете и за това. Не се тревожете за нищо, освен да откриете крадеца — даде указания Баумхард.

— Добре — отвърна Тарек.

Баумхард натисна бутона на вътрешния телефон на стената.

— Доведете ги.

Портър застана в дъното на стаята. Ръцете му бяха студени и лепкави. Той ги избърса в панталона си. Чувстваше, че сърцето му пулсира отстрани във врата му и чуваше пулса зад ушите си. Уотсън, който стоеше до него, се втренчи в бялата стая за очни ставки, когато вратата се отвори и двама униформени полицаи въведоха шестима мъже.