Вътрешният кръг [bg]

Демарко направи опит да се изправи, но всъщност успя само леко да помръдне глава. Ужасна болка прониза черепа му. Издаде дрезгав вик и се отпусна обратно върху мръсната слама. Явно „потупването по рамото“ от страна на Морган беше предизвикало някакво счупване. Нямаше представа за медицинското наименование на състоянието си, но независимо дали беше мозъчно сътресение, пукнат череп или комбинация между двете, то беше сериозно. Имаше чувството, че главата му е стегната в менгеме.

Вероятно отново беше изгубил съзнание, защото, когато отвори очи, Морган беше клекнал до него и го гледаше. Лицето му представляваше тъмно петно, вероятно защото Демарко беше почти ослепял от острата болка в главата си. Човекът на Тейлър стоеше кротко, с немигащи черни очи, в които нямаше нищо човешко. Ръката му рязко се стрелна напред, сграбчи го и залепи гърба му за стената. Това грубо действие задвижи стотици чукове в главата на Демарко, които твърдо бяха решили да пробият дупка в черепа му.

Морган го пусна и се изправи. В погледа му се четеше задоволство. Насочи се към подпряната на отсрещната стена Джилиан, сграбчи я и я помъкна към Демарко. Спря на метър от него и се наведе да провери дали е в съзнание. В очите му грееха сатанински пламъци.

Сграбчи Джилиан за косата, постави я на колене и смъкна ципа на панталоните си. Демарко се помъчи да каже нещо, да изрази протест, но от устата му не излезе нито звук. Трябваше да помогне на нещастницата независимо от състоянието си. Пренебрегвайки ужасната болка в главата си, той понечи да се изправи, без изобщо да е наясно какво иска да направи. Но десният крак на Морган се стрелна напред и нагоре; острият връх на каубойския ботуш се заби в брадичката му. Демарко се просна странично, повърна в сламата и изгуби съзнание.

Свести се бързо, може би след две-три минути. Ушите му доловиха странното гъргорене в гърлото на Джилиан, придружено от сумтенето на дивака, който очевидно се облекчаваше. Отвори очи, но веднага побърза да ги затвори, изпитал смущение и срам от това, което видя. Не знаеше с какво би могъл да помогне на бедната жена, но беше сигурен, че присъствието му значително допринася за дълбокото й унижение.

Морган грубо я бутна встрани и започна да се закопчава. Тя остана просната по очи, издавайки тихи ридания. Очите му добиха обичайното си изражение, напълно лишено от емоции, после бавно се извърнаха към Демарко и започнаха да търсят нещо в сламата около него. Пристъпи една крачка и хвана веригата, закачена за оглавника на шията му. С рязко движение го принуди да се изправи до седнало положение и да залепи гръб за стената. После вдигна късата пръчка, която бе взел от земята, приклекна и започна да чука с нея по разтворената си длан.

След това събитията се развиха мълниеносно. Морган протегна дясната си ръка и го ръгна с пръчката в челото — точно на мястото, където преди това го беше ударил с юмрук. Демарко изкрещя от непоносимата болка. Онзи отново зае очаквателна поза, гледайки го втренчено. Приличаше на дете със садистични наклонности, което се чуди как точно да разкъса нощната пеперуда в ръцете си.