![Пето авеню [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/1/peto-avenyu-bg-download.jpg)
Пето авеню [bg]
- Автор: Смит Кристофер
- Серия: Пето авеню #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554048
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пето авеню [bg]». Краткое содержание книги:
„Пишете ме ентусиазиран фен на Кристофър Смит. Той е културен гений.“ Стивън Кинг
Луис отпи от питието си и погледна Ерик право в очите.
— Не знам нищо за теб, Ерик. Нито за побоя, който нанесе на Лиана Редман в нощта на откриването на сградата на „Редман Интернешънъл“, нито за това, че поръча убийството й, докато лежеше в болницата.
Ерик впери мълчаливо поглед в него. Ако поискаше, Раян можеше да го изнудва с тази информация.
— И тъй — рече Луис, — споразумяхме ли се?
34
Лиана гледаше претъпканото пристанище на Моите Карло от огромния полукръгъл балкон на ъгловия им апартамент в „Отел дьо Пари“. Беше късен следобед, слънцето залязваше и в далечината на издадения скалист нос се виждаше дворецът, открояващ се на фона на потъмняващото синьо небе и на Средиземно море.
Въздухът беше прохладен, чист и миришеше на сол. Десетки яхти и платноходки се връщаха в пристанището след прекарания в морето ден. Навсякъде наоколо се издигаха очарователни вили от епохата на Едуард, които бяха чудесна промяна след небостъргачите на Манхатън.
Още не можеше да повярва, че само преди ден беше в Ню Йорк, сама и попаднала в истински кошмар.
Зад себе си чу тих стон и шумолене на чаршафи. Обърна се и погледна към леглото. Майкъл лежеше по корем, с разперени ръце и обърната към нея глава. Дишаше шумно и Лиана си помисли, че е прекрасен.
Радваше се, че поне той може да спи. Самата тя така и не успя да мигне. Всичко, което ги беше накарало да избягат през Атлантика до тази хотелска стая, все още се въртеше в главата й.
Изглеждаше нереално, че се беше омъжила за Майкъл тази сутрин и че през целия следобед се бяха любили. Снощи Марио едва не го уби. Ако не беше погледнала от задната седалка и не бе видяла Майкъл да стои насред улицата, ако не беше изкрещяла на Марио да не стреля, или той, или някой от хората му щеше да използва оръжието си.
И сега Майкъл щеше да е мъртъв.
Мисълта, че познанството й с Марио би могло да доведе до смъртта на Майкъл, беше нещо, върху което не искаше да се спира. Майкъл се бе появил в най-мрачния момент в живота й и го бе променил. Всички онези дни, които бяха прекарали в чистене и боядисване на апартамента — и в разходки из града, когато бяха твърде уморени, за да продължат, — означаваха страшно много за нея. Той беше променил живота й към по-добро и тя го обичаше за това.
Днес омъжването за Майкъл й се струваше правилна постъпка, независимо колко отскоро го познаваше. Лиана знаеше, че никога не би могла да има връзка с Марио. Баща му нямаше да го позволи. Ако беше отишла с него в апартамента, както й предложи, ако му бе позволила да влиза и излиза от живота й, както бе правил в миналото, със сигурност щеше да се чувства нещастна.
И затова замина с Майкъл. За нейна изненада Марио не се възпротиви. Вместо това я прегърна, целуна я и каза, че въпросът с Ерик Паркър ще бъде уреден, докато я няма. Лиана знаеше какво означава това и от мисълта я побиваха ледени тръпки.
Марио щеше да го убие.
Майкъл й предложи в таксито.
След като тя му разказа за пистолета, за бележката и за това, че Ерик Паркър я е поръчал, той я изненада, като извади два самолетни билета от вътрешния си джоб.
— Знаеш, че те обичам — каза й. — Твърде умна си, за да не си го забелязала. Омъжи се за мен. Ще отлетим за Европа. Там ще бъдеш в безопасност. Ще се измъкнем от всичко това и ще бъдем щастливи. Обещавам ти.
Всичко се оказа толкова лесно.
Лиана бе така уплашена от случващото се в живота й, така объркана и разтревожена за бъдещето си, та осъзна, че желае да напусне Ню Йорк и не иска да се връща, докато не бъдат взети мерки за Ерик Паркър и неговата поръчка. В противен случай я беше страх да остане в онзи град.
Без изобщо да се замисля, тя взе малката кутийка, която й връчи той, отвори я и откри вътре един от най-големите диаманти, които бе виждала някога.
— Разбира се, че ще се омъжа за теб.
Беше сутрин, когато пристигнаха в Ница. Починаха след пътуването, наеха кола, изминаха краткото разстояние до Монте Карло и се качиха в хотелската си стая само колкото да вземат душ. Едва тогава, докато Майкъл се събличаше, Лиана забеляза тъмните синини по гърба, корема и раменете му. Разтревожена, тя го попита какво се е случило.
— Бях нападнат — простичко отвърна той.
— Нападнат? Кога?
Той постави пръст върху устните й.
— Случи се вчера сутринта. Трима души ми скочиха на Авеню Б. — Майкъл сви рамене. — Не ми откраднаха много пари, а и все още съм жив. Това е важното.
— Какво си правил на Авеню Б?
— Проучвания за книгата си.
— Говориш ужасно спокойно за случилото се.