Защото те обичам

Влажният й комбинезон открояваше всичките подробности на тялото й. Тъканта беше плътно полепнала по едрите полукълба на гърдите й. Сладко набъбналите зърна го привличаха неудържимо. Очите му обходиха ситната редица копченца по дължината на тялото й — от тесния гръден кош до съблазнителната вдлъбнатина под корема. Тъканта следваше очертанията на тялото й, спираше във вдлъбнатините, за да се издигне после предизвикателно, и да изпълни очите му докрай.

Тя го проследи с широко разтворени очи как разкопчава панталоните си.

— Няма да ти причиня болка.

— Знам.

Той се почувства длъжен да оправдае постъпката си по някакъв начин.

— Аз се ожених за теб. Ти си моя съпруга.

— Да, да.

Косата й се беше пръснала ветрилообразно върху земята. Ръцете й — с леко свити пръсти — лежаха до нея съвсем беззащитни. Рос коленичи над нея. Макар и с нежна структура, бедрата й бяха силни. Той усети трепета им — докосна с връхчетата на пръстите си копринената кожа, удиви се колко дребни изглеждат дланите й до неговите.

Той почувства как тя внезапно си поема дъх, видя клепачите с виолетови сенки да трепкат и устните да се открехват. Сплитайки леко пръсти в нейните, той я покри. Коремът й пое тежестта му. Той грубо си направи място между бедрата й. Приведе глава и я положи върху рамото й, шепнейки.

— Чувствам се прекрасно така, Лидия. Проклет да съм, толкова ми е хубаво.

— Не искаш ли да е така? — попита го тя.

Дали гласът й трепереше, защото се страхуваше от това, което предстоеше, или защото се страхуваше, че няма да се случи?

— Не — изпъшка той. — Не искам.

Тя поиска да разбере защо, но в следващия миг мислите я напуснаха. Дъхът му я галеше и я пронизваше.

— Рос? — изстена тя, стискайки с всичка сила ръцете му.

В отговор той я целуна с цялата сила на сдържаното си желание.

— Не можах да го забравя, Лидия. Господ ми е свидетел, че се опитах, но не можах.

И отново я целуна, силно и дълбоко, милвайки устата й с грапавия си език, с къси и резки движения, обещаващи и даряващи.

— И аз не можах да го забравя.

Тя въздъхна, когато устата му започна да се плъзга по скулите й и пръстите му загалиха врата й.

— Моля те, забрави го. Бях пиян и нямах право да съм толкова груб. Прости ми.

— Да ти простя?

Той докосна ъгълчето на устните й с език и после остави мустаците си да повторят движението.

— Аз те изнасилих, Лидия.

Тя не познаваше този термин и тъкмо се накани да го запита за значението му, когато устата му отново потърси нейната. Този път ръцете й го обгърнаха откъм гърба и той изстена, усетил първата й ласка с връхчетата на пръстите по голата си кожа.

Подпря се на единия си лакът и зарови уста в шията й с жадни целувки. Устата му алчно обхождаше тялото й, сякаш тя всеки момент можеше да се стопи, или изчезне и той щеше да остане сам с изгарящото го желание. Изследваше крехкостта на ключицата й с пръстите си. Ръката му нежно се затвори върху горната част на лакътя, припомняйки синините и отоците, които й беше причинил по-рано. Тя потръпна. Окуражен, той плъзна ръка по-надолу.