Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Правиш доста сериозни изводи въз основа на предположения, господин Кес. Известно е, че обичам да си угаждам от време на време. Привилегията на багренородния, нали разбираш.
— Разбирам. Отначало, като разбрах накъде си тръгнал, си помислих ди ти устроим засада — докато аз изчаквам на безопасно място. Упойващи вещества… газ… каквото и да е. Бързо да те обездвижим, да те държим в упоено състояние, докато постигнем контрол над съзнанието ти. Но после реших, че подобен план няма шанс да успее. Изплъзвал си се от твърде много клопки в миналото… От друга страна… ако започна с насилие, щеше почти сигурно да отхвърлиш предложението ми.
— Слушам те.
— Първо, предлагам ти пълната си лична вярност и подкрепа. Ще направя всичко — отвътре или отвън — за да премахна Тайния съвет. Не се опитвам да те убедя, че единствено помощта ми ще осигури желания за теб изход, според мен той е неизбежен. Но с моя помощ падането им от власт ще бъде далеч по-бързо, а вероятно ще намаля и разрушенията, които могат да нанесат, преди да бъдат унищожени. Веднъж след като Империята бъде възстановена, ти предлагам пълната си лоялност и подкрепа.
— Да мениш козината си ще ти стане втора природа — рече Императорът.
— Не, няма. Не и ако изпълниш своята част от сделката. Но както и да е. Възможно е да не искаш да ти се напомня какво се е случвало в твое отсъствие. Ако е така, ще приема изгнанието, без това по никакъв начин да отмени предложението ми да ти помогна. Но мога да предложа и нещо далеч по-важно. Целият ми вид доброволно да ти служи — „роби“ не е точната дума, но по същество ще бъдем точно това, ако можеш да си представиш роби, които обичат оковите си. Лесно е да се постигне.
— Твоите хора — отбеляза Императорът — със сигурност ще бъдат приветствани, ако изберат да станат верни поддръжници на Империята. Освен ако не пропускам нещо… лесно за постигане, както се изрази.
— Не.
— Много добре тогава. Какво точно трябва да ви дам? — попита Императорът, въпреки че внезапно с болезнена яснота осъзна какъв ще бъде отговорът.
— Живот — произнесе Кес дрезгаво, почти заеквайки. — Безсмъртие. Предполагам, че разбираш трагедията на смъртта. Но представи си, че тя те връхлита в предварително зададено от гените време, когато едно същество е в разцвета на силите и интелекта си? Това е трагедията на Грб’чев. Искам за себе си и за моя вид вечен живот. Безсмъртие, каквото притежаваш ти. Предложих да сключим сделка. Ще я направя по-привлекателна. Ще изпълня всичко обещано. Като твой поданик, те моля за този дар.
И Кес коленичи непохватно.
Възцари се тишина, която сякаш продължи години.
— Бедно, нещастно копеле — промърмори Императорът накрая.
Кес се изправи:
— Как можеш да отхвърлиш предложението ми? Как можеш да пренебрегнеш логиката ми? Обещанията ми?
Императорът подбра думите си много внимателно:
— Логиката… обещанията… нямат нищо общо с тези неща. Чуй какво ще ти кажа. Аз съм безсмъртен. Но — той се потупа по гърдите — това тяло не е. Искаш от мен дар, който не мога да дам. Не само на теб, но и на което и да е друго създание или вид.
Очите на Кес се превърнаха в пламтящи копия.
— Истина ли е?
— Да.
Кес повярва. Но продължи да се взира. Притеснен, Вечният император се извърна настрани. Отново се възцари продължителна тишина. Императорът бръкна дълбоко в торбата с лъжите.
— Може би… може би все пак можем да се споразумеем. Готов съм да направя друго предложение. Помогни ми да разруша Тайния съвет и аз ще намеря ресурсите за финансиране и подкрепа на мащабна като проекта „Манхатън“ програма. Проучванията ще траят дълго. Дори да може да бъде намерено решение, то няма да помогне на теб или на твоето поколение. Но това е най-доброто, което мога да ти предложа.
Той се обърна. Кес не беше помръднал.
— Дори да изглежда неудовлетворително — продължи Императорът, — сравнено с…
Млъкна насред дума.
Нямаше никаква реакция от създанието Грб’чев. Императорът отстъпи встрани. Нито очите, нито главата на Кес помръднаха. Императорът се приближи и махна с ръка пред лицето му. Никаква реакция.
Може би шокът от осъзнаването, че за неговия вид няма Свещен граал, се беше оказал твърде голям. Или пък не беше чак толкова драматично — просто беше надхвърлил времето си.
Устата на Кес се разтвори. От нея потекоха смилателни сокове.
Императорът бързо провери жизнените показатели на колана му. Всички физически индикатори… бяха нормални.