Повест за истинския човек

— Генералът направи всичко, което можеше. Повече не е в негова власт. Ей богу! Него самия биха го сметнали за смахнат: сакат — в летателния състав. Търчи направо при нашия началник, само той може.

След половин час Мересиев, за когото новият познат се беше погрижил да получи пропуск, се разхождаше нервно по килимите в приемната на по-големия началник. Как не беше се сетил по-рано! Е да, именно тук трябваше да се дойде още веднага, без да губи напразно толкова време. Или господар — или пъдар… Казваха, че началникът сам бил голям летец. Той трябва да разбере! Той няма да изпрати изтребител в БАО.

В приемната почтително седяха генерали и полковници. Те се разговаряха полугласно, някой явно се вълнуваха, много пушеха и само старши лейтенантът ходеше по килимите напред-назад със странната си подскачаща походка. Когато всички посетители минаха и дойде ред на Мересиев, той рязко приближи до масата, зад която седеше млад майор с кръгло, открито лице.

— Вие при него самия ли леките, другарю старши лейтенант?

— Да. Имам лично при него много важна работа.

— А може би и мене все пак бихте могли да запознаете с вашата работа. Но вие седнете, седнете. Пушите ли? — той подаде на Мересиев табакера.

Алексей не пушеше, но, кой знае защо, взе цигара, повъртя я в ръце, сложи я на масата и изведнъж, както и на капитана, изтърси всичките си злополучия. През тоя ден той решително промени мнението си за „архангелите“, които пазеха генералските „покои“, Майорът го слушаше не от учтивост, не, а някак си приятелски, с участие и внимание. Той прочете бележката в списанието, запозна се с решението, Въодушевен от участието, Мересиев скочи и забравил къде се намира, искаше пак да покаже как танцува … Но тук едва не рухна всичко. Вратата на кабинета бързо се отвори, оттам излезе висок, слаб, чернокос човек, когото Алексей веднага позна от снимките. Той закопчаваше шинела си пътем и говореше нещо на вървящия след него генерал. Беше много загрижен и дори не забеляза Мересиев.

— Аз съм в Кремъл — подхвърли той на майора, като погледна часовника. — Поръчайте за два часа нощен самолет; за Сталинград. Кацване в Горна Погромна — и замина така бързо, както се появи.

Майорът веднага поръча Самолета и като си спомни за Мересиев, разтвори ръце:

— Нямате късмет, ще отлетим. Ще трябва да чакате Имате ли къде да живеете?

На мургавото лице на необикновения посетител, което минута преди това му се струваше упорито и волево, майорът видя изведнъж такова разочарование и такава умора, че промени решението си:

— Добре… Познавам нашия шеф, той би постъпил също така.

Той написа няколко думи на официална бланка, пъхна записката в плик и го надписа: „За началника на отдел «Кадри»“, и като я предаде на Мересиев, стисна му ръката:

— Желая ви от все сърце успех!

На листчето бе Написано: „Лейтенант Мересиев А. бе приет от командуващия. Към него трябва да се отнесете с голямо внимание. Необходимо е с всичко, което е възможно, да му се помогне да се върне в бойната авиация.“