Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
— Дано си прав. — Робърт замислено поклати глава. — Оугли си заминава днес. Ще ми олекне, като му видя гърба.
В очите на Валдемар светна веселие.
— Не се притеснявай за полковника. Той си мисли, че си като него. Смята, че всички хора са подли и достойни за презрение, какъвто е той. Достатъчно време бях негов камериер и понасях насилието му. Можеш да бъдеш сигурен, че е променил мнението си. Сега смята, че искаш да кажеш на жена му кой е истинският герой от полуострова. Вече го чака следващият бал, освен това е страхливец. Винаги е бягал. Надява се, че така ще се лиши от съмнителното удоволствие отново да бъде унижен от теб. Далече от очите, далече от ума — това е философията му.
— Сигурен ли си? — попита със съмнение Робърт.
— Абсолютно — кимна уверено Валдемар. — Наистина ли смяташ да се явиш пред очите на принцеса Кларис в този вид?
Робърт се погледна. Вярно, бяха препускали доста дълго и сигурно миришеше на пот, но въпреки това…
— Трябва да я видя веднага.
— О, скъпи приятелю, колко си неопитен! — Валдемар го потупа покровителствено по рамото. — В такова състояние не се прави предложение за женитба.
— Предложение? — Робърт шумно пое въздух. — Точно така. Ще й направя предложение за женитба.
Брак? Само преди четири дни щеше да каже, че бракът е последното, за което мисли. Но веднъж произнесена, идеята заседна в главата му.
— Ох, Валдемар, не е толкова просто. Тя няма да ме приеме. Тя е принцеса.
— Какво като е принцеса? Тя е жена. Нали видях лицето й. Тя те обожава. — Валдемар отново го потупа по рамото. — Бих казал, че всички жени те обожават, стари момко. Вероятно причината е, че цяла нощ ги държиш будни. Никога няма да проумея откъде вземаш тази издръжливост.
— Ям овес — отговори сериозно Хепбърн.
Валдемар го погледна стъписат, после заплашително вдигна юмрук.
— Лъжеш! Признай си, че лъжеш!
— Всички шотландци ядат овесена каша и могат да правят любов по цяла нощ — отговори гордо Робърт. Валдемар го изгледа недоверчиво, но лицето му остава съвсем сериозно.
— Е, може би си струва да опитам — промърмори русият мъж. — Освен това… Нали казват, че е по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива.
Хепбърн го изгледа смаяно.
— Какво искаш да кажеш?
— По-добре красив и богат граф, който се мята безпомощно на въдицата, отколкото принц, когото тепърва трябва да хване.
Капитанът на кораба им извика, че е крайно време да се качват, и Валдемар му махна.
— Трябва да вървя, приятелю. Не знам какво още да кажа. Само едно: благодаря ти. Задължен съм ти. — Той прегърна Хепбърн доста тромаво, пусна го и изтича по стълбичката. Качи се на кораба и се наведе през релинга. — Запомни какво ти казах! Истинската принцеса от приказките ще последва своята истинска любов, не някакъв си принц с чорапогащник и красива фризура, когото не познава. Принцеса Кларис е твоя, трябва само да я вземеш. Попитай я и ще видиш!
27
Господ ни праща трудностите като морален стимул.