Чародей

И, разбира се, канарче — пухкав дързък малък певец, кацнал на пръчка в позлатената клетка, с която се снабди, разтягайки докрай кредита на Трей.

Макар да валеше, следобедът беше непоносимо горещ. Въглищен дим покриваше града с плътна мъгла, която смъдеше в очите и затрудняваше дишането. По улиците дамите триеха сълзите си и кашляха в кърпичките си. Конете стояха с наведени глави. Бездомни кучета се изтягаха по тротоарите и дишаха тежко с изплезен език.

Тази сутрин Клейтън си бе избрал една от ризите, ушити от Миракъл. От влагата и потта тя прилепваше неприятно към тялото му. О, къде си, прекрасен Бейсингстоук! Небесата там са кристално чисти и сини. Лекият постоянен бриз охлажда челото. Ухае на окосена трева. Цяла нощ бе сънувал как Миракъл броди из обширните земи на имението му, танцува сред цветята, лудува с конете и се люби страстно с него сред разлюляната пшеница и шумолящата царевица.

Най-сетне каретата пристигна пред Парк Хаус. Той слезе точно когато Ели отвори енергично външната врата и изтича надолу по стъпалата. С бързи крачки тя се озова до обсипаната с рози порта. В ръката си държеше вестник. Лицето й бе набраздено от тревога.

— Слава Богу, че сте тук! Миракъл е изчезнала!

— Изчезнала! — Сърцето му прескочи. — Къде?

— Естествено не мога да съм сигурна, защото нищо не каза на тръгване. Но не беше на себе си. Изпратих ви съобщение…

— Не бях вкъщи — уведоми я той и забеляза раздразнение по лицето й. — Ходих си у дома, в Бейсингстоук. Трябваше да уредя някои неща…

— Всичко започна с един разговор, който тя неволно чу в „Какаовото дърво“. Група глупави момичета коментираха, че не е възможно Негова Светлост да я обича, че никога няма да се ожени за нея, че херцогинята никога няма да благослови подобен съюз и че Миракъл ще свърши като още една от безбройните му любовници.