Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Руиз не му обръщаше внимание. Той се мяташе из малката килия, търсейки поне някакъв намек за съдбата, сполетяла девойката. Вратата към двора за разходки също беше изпепелена, но прецизно — сякаш онзи, който е работил с енергомета, страхотно се е стараел да не причини вреда на обитателя на килията. Очевидно бе, че нападателите са проникнали откъм двора, преминали са през камерата и са излезли в коридора. Взели ли са Низа и останалите със себе си? Той не откри в помещението нито петънце кръв, нито някакви следи от употреба на смъртоносно оръжие, и малко му олекна. Стори му се, че в стаята, въпреки вонята на насилствена смърт, изпълнила казармата, все още витае ароматът от парфюмите на принцесата. Вдигна възглавницата й и зарови лице в нея.
— Кога се случи това? — с приглушен глас попита той андроида, който пристъпваше от крак на крак при вратата, чупейки ръце в механична имитация на смущение и разкаяние.
— Диамантен накит ще бъде щастлива да ви даде изчерпателни обяснения — отвърна съществото. — Моля ви, разберете, че основната ни задача е възстановяването на загубите и пълното задоволяване на изискванията на клиента. Господарката ще се постарае да компенсира всичките ви загуби, но вие трябва да разберете, че тя също е понесла тежки щети.
Руиз беззвучно се озъби. Загубите на Диамантен накит изобщо не можеха да се сравняват с неговите. Но поне той разполагаше с някакви косвени доказателства, че Низа е жива. Тя не беше загинала. Кой ли я беше взел? Първото име, което му хрумна, беше Кореана. Нима тя бе толкова безумна, че да организира нападение над казармите? Как изобщо беше успяла да издири фараонците? В Морекупчина имаше няколко подобни заведения. Повечето от собствениците им старателно пазеха в тайна имената на своите клиенти и обитатели, особено пък Диамантен накит. Може би щеше да научи повече от нея самата?
Руиз излезе в коридора и видя, че пътят към изхода е преграден от четири робота-убийци. Сега стана съвсем ясно, че няма да му дадат да си тръгне, без да поговори с Диамантен накит, дори и да не искаше.
— Да вървим — кимна той на андроида.
Диамантен накит се оказа съвсем различна от това, което очакваше. Тя беше дребна спретната жена на средна възраст. Върху тясното лице нямаше следи от козметика, носът й беше дълъг, устните — тънки и безцветни. Сивите й коси бяха стегнати в опашка на тила и бяха толкова обтегнати, че би трябвало да я боли.
Кабинетът на собственичката на казармите изглеждаше като декор на историческа холопиеса по мотиви от културата на Старата Земя. Матовата светлина падаше върху тъмнозелени папрати, които растяха в саксии, наредени върху кръгли масички. Стените бяха покрити с тапети, изобразяващи синкави рози. Единственият дисонанс в тази композиция бе огромният блестящ робот-убиец, застанал в далечния ъгъл, макар че полираната му глава беше украсена с шапчица с гънки и той държеше в ръцете си букет мушкато, за да се вписва по някакъв начин в интериора.
Диамантен накит посочи на госта си една кушетка с криви облегалки, доста неудобна на външен вид, и двамата седнаха един до друг. Руиз свали шлема и ръкавиците си. Той изведнъж усети, че бронята му е раздърпана и зацапана с кръв.
Домакинята, изглежда, изобщо не се вълнуваше от външния му вид.
— И двамата понесохме загуби — каза тя без никакво встъпление и му подаде чашка с тънко столче, пълна с някаква зеленикава течност. После бегло се усмихна и отпи от своята чаша. — Вие се представихте като Руиз Ау. Това случайно да не е името на знаменития агент на Лигата на Изкуствата от Дилвърмуун!? Нима вие и той сте едно и също лице?
— Не — отвърна Руиз. — Кой задигна имуществото ми?
Той остави чашата, без дори да отпие.
— Може би предпочитате чай? — попита домакинята.
— Не. Кажете какво знаете за онези, които ограбиха казармите ви?
Тя отново отпи предпазливо от чашата си.
— Аз се надявах, че тук вие ще ми помогнете.
Руиз се опита да се направи на учуден:
— Откъде мога да знам нещо за тези хора?
Диамантен накит го погледна с проницателните си очи.
— Мисля, че нападението е било организирано с една-единствена цел — да се задигне вашето имущество.
— Какво ви кара да мислите така?
— Много неща. Включително и моята интуиция, която рядко ме подвежда в подобни случаи. Първо, преди два дни беше направен доста неумел опит да се проникне до вашите данни в нашата база. Естествено, без резултат. Точно преди това казармите ни бяха посетени от печално известния наемен убиец Реминт. Той разговаря с друг роб от Фараон на име Фломел, когото пускахме да се разхожда в същия двор, където излизаха и вашите роби. Нали вашите роби също са от Фараон? Правилно ли съм запомнила?