Арлекин
- Автор: Уэст Моррис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Арлекин». Краткое содержание книги:
За моя изненада той каза:
— Остави всички врати отворени, Пол. Може да ни потрябват.
— Проблеми, Джордж?
— Да. Нашият човек е много умен. Представихме му документите, но той си е намерил добър адвокат и не признава нищо. Няма как да го свържем с измамите в Лондон — освен чрез жена му, която е защитена от фалшивия телекс. Показанията на Алекс Дагън го уличават единствено в заговора в Калифорния за извършване на измамите в Мексико — а там естествено мексиканската полиция не е повдигнала обвинение. Полицията в Лондон проявява отзивчивост и проучва ситуацията заедно с Майло Фром. Според нашите адвокати в Лондон ще бъде много трудно да получим заповед за екстрадиране… ФБР е арестувало Алекс Дагън и го е задържало по негова молба. Той може да открие, че дори това е несигурна защита. Всичко е изключително трудно. Постигнали сме толкова много, а формалностите могат да ни провалят що се отнася до Янко. Утре отново ще се срещна с Фром, адвокатите и полицията; вдругиден летя за Женева, за да видя детето и да се срещна с полицията и висши служители на банката. Ще ти се обадя оттам. Поздрави Сюзън. Au revoir!
Новините бяха обезкуражителни — пореден пример за безсилието на закона и силата на онези, които притежават достатъчно пари и знания да го манипулират в своя полза. Петима души бяха мъртви. Съществуваха документи, които свързваха Базил Янко с всяка смърт, но бяха недостатъчни като доказателства пред съда. Янко щеше да отиде на приема в „Риджънси“, мъжете щяха да се здрависват с него, жените — да му се умилкват, а той щеше да си отиде, изпълнен с презрение към всички.
От друга страна, имах и една малка утеха. Ако Джордж Арлекин успееше да се споразумее и да се откаже от заплахата си, всички ние щяхме да се върнем отново към спокоен живот… може би. Сега съществуваха и други заплахи, и когато излязохме на улицата и се качихме в лимузината, открих, че съм наострил уши и душа като лисица, която, усетила опасност, търси посоката на вятъра.
Когато пристигнахме, приемът бе в разгара си и Карл Крюгер властваше над него като древен племенен вожд. Приветствието му бе топло и гръмогласно. Погледна Сюзън, изрази шумно одобрението си и я разведе из компанията като току-що спечелена бойна награда. Намерих си пиене и предприех бавна и предпазлива обиколка сред гостите. Открих първо Хърбърт Бахман, който се здрависа сърдечно с мен и изрази искреното си съчувствие:
— … Бедният Арлекин. Бях потресен. Изпрати му много поздрави. И на теб не ти е било лесно…
— Никак, Хърбърт.
— Сега не е по-добре, напротив. Дъмпингът на акциите засегна много хора. Парите са като гардении — не трябва да нараниш венчелистчетата. Нашата група се събра. Фондовете ще бъдат на разположение на Арлекин, щом му потрябват… — Той ме дръпна настрани от тълпата. — Вестникът пише за убийство. Каква част от това е истина?
— Всичко е истина, Хърбърт. Разполагаме с документи…
— Тогава защо Базил Янко е включен в списъка на гостите?
— Документите още не са достатъчни, Хърбърт.
— Значи ще стане още по-лошо.
— Би могло. Крюгер е тук, за да посредничи по молба на Янко. Това е поверително.
— Благодаря ти, че ми каза. Би бил добър вариант — не най-добрият — но неизбежен.
— Янко пристигна ли вече?
— Не съм го виждал. А, Пол, когато той дойде, запази спокойствие, а?
— Естествено… Ще говоря по-късно с теб.
Не всички ме приветстваха така топло като него, някои бяха студени като мартинитата, които ни вдъхновяваха.
— … За Бога, Пол! Можеше да ни кажеш, да ни подшушнеш… Виж, приятел, нямам нищо против личните войни, но тази!… Знаеш ли колко изгубихме в сряда?… Финансовите страници, окей… това е нашата трибуна, нали? Но криминалните колони, това е за мафията… Честно казано, много обичаме Джордж, а Янко не ни допада, но…