Арлекин
- Автор: Уэст Моррис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Арлекин». Краткое содержание книги:
— А Сюзън?
— Само един въпрос, мистър Дезмънд. Ако тя бъде отвлечена, вие или мистър Арлекин ще платите ли откуп за нея?
— Разбира се.
— Ето ви отговорът. Тя е изложена на същите рискове като вас. Обяснете й ги. Нека направи своя избор. Може да се чувства по-добре в Женева или на Елба. Но вече няма да бъде в безопасност.
— Да поговорим за Такеши.
— Няма какво да говорим. Той е добър прислужник. Живейте с него. Племенникът му е този, който ни безпокои. Наблюдаваме ситуацията. — Той се ухили със студената си мрачна усмивка. — Имаме още четвърт милион у вас. Правим каквото можем, за да го заслужим… Между другото, задавал ли сте си въпроса какво прави Янко, докато вие се готвите да го обвините чрез Алекс Дагън и неговия лондонски съучастник?
— Мислил съм за това. Едва ли би направил нещо друго, освен да се отърве от свидетелите, което увеличава броя на труповете наоколо, но документите остават у нас.
— Какво бихте сторил на негово място?
— Нека да помисля. Първо, в най-кратък срок ще ликвидирам колкото се може повече активи. Ще ги внеса в швейцарска банка. После ще си намеря някое приятно убежище наблизо, с което няма спогодба за екстрадиране, ще подкупя местните власти и ще се изсмея на Чичо Сам… Някои много известни личности постъпиха така през последните няколко години.
— Не е зле. Но някак си не мога да си представя Базил Янко в ролята на беглец, офейкал зад граница. Не е в стила му. Освен това законът е опасно животно и той знае по-добре как да се справи с него. Предполагам, че ще опита да се откупи от неприятностите.
— Кого може да купи?
— Ако Джордж Арлекин се откаже да повдигне обвинение, администрацията и пазарът ще се зарадват да потулят цялата афера. Янко знае прекалено много тайни.
— Боже! Той трябва да знае, че Арлекин иска да го убие — каквото и да му коства това.
— Той сигурно смята, че може да се споразумее. Той знае, че Арлекин изнемогва. Знае и това, че притежавате опасни документи. Затова е помолил Карл Крюгер да дойде в Ню Йорк. За да посредничи при споразумението.
— Той е луд!
— Не! Изчислил е шансовете и е открил, че са в негова полза. Ако с вас или с Арлекин, или с красивата ви приятелка се случи нещо, те се увеличават… В това отношение Арлекин е прав. Ако не искате споразумение, единственият ви изход е да убиете Янко. Помислете върху това, мистър Дезмънд. Говорете с Карл Крюгер. Говорете и с Арлекин, ако той се върне невредим…
Карл Крюгер даваше прием. Щеше да бъде голям, важен прием. Щеше да започне в седем и да продължи до десет или единадесет. След като напием гостите, ще можем да разговаряме в неговата стая. Да, разбира се, че бих могъл да заведа Сюзън. Какъв прием мисля, че е това? Не, Хилде няма да присъства, не била за такива неща. Този път ще ни запознае с нещо ново — англичанка, много изискана, току-що се била развела с някакъв лорд, който бил много богат, но не можел да изпълнява съпружеските си задължения. Той продължи да боботи още пет минути, докато отстъпих. Накрая изръмжа по обичайния си мечешки маниер:
— Не е достатъчно да си прав, Пол. В бизнеса трябва да се ползваш с добро име — а точно това липсва в момента на „Арлекин и Сие“. Така че си облечи най-хубавия костюм и се усмихни, а!… О, и ако Базил Янко бъде там, дръж се прилично. Заради мен, моля те! И не предрешавай нищо, преди да сме говорили…
Звучеше злокобно; но както ме съветваше дядо ми, ако ти се наложи да изядеш сврака, погрижи се поне да бъде сготвена в хубав винен сос. Ето защо телефонирах в „Бучелати“ да доставят бижутата, наредих на Сюзън под страх от наказание да си купи най-хубавата рокля, която успее да намери, и отидох на бръснар. Обслужването ми струваше двадесет долара и гарантираше, както ме увериха, че ще изглеждам с двадесет години по-млад. Лъжеха — което не бе изненадващо — но ме накараха да се почувствам малко по-добре настроен за компанията на колегите ми и да заприличам на третокласен конспиратор с надвиснала над главата му гилотина. Поръчах от „Колби“ лимузина, която да ни вземе в седем, и телефонирах на Джордж Арлекин в Лондон. Беше полунощ и той се приготвяше да си ляга. Предадох му предпазливо резюме на разговора си с Богданович и му съобщих за приема на Карл Крюгер.