Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Знам, че ще ви прозвучи странно – казва Ник, когато двамата застават пред него в кабинета на Брусар, – но трябва да напуснете къщата, и то колкото е възможно по-скоро. – Поглежда Едуар в очите. – По-рано днес видях бившия ви колега, monsieur Брусар. Бил е изтезаван и убит в леглото си. Убиецът му е човек, който не се колебае да отнеме човешки живот. – Обръща се към Урсула. – Младата жена, с която Сакони е бил през нощта, също е била убита – след като е била вързана, а устата ѝ – запушена.

Урсула Брусар закрива устата си и се притиска до съпруга си. Той си придава смело изражение заради жена си.

– Знаете ли защо?

– И двамата знаем защо. – Погледът на Ник красноречиво показва, че няма да се остави да го залъгват. – Вие сте анализирали ДНК, взета, – тоест открадната, от Торинската плащаница, и някой иска да ви убие заради това, което сте открили.

Madame Брусар проговаря, преди мъжът ѝ да успее:

– Откъде взехте адреса ни?

– Даде ми го Ерика Кракси.

Тя кимва, после пита колебливо:

– Те добре ли са? Ерика и Роберто?

Ник решава да каже истината:

– Не съвсем. Роберто изчезна. Мислим, че все още е жив. Ерика е в безопасност. Лично се погрижих за това.

Урсула събира ръцете си и прошепва нещо на френски, което Ник нито чува добре, нито успява да разбере.

Едуар обаче я разбира. Той може да е правил много глупости в живота си, в повечето случаи за пари, но никога не пренебрегва съветите на жената, с която живее повече от трийсет години. Без да продума, отива до стената зад детектива и силно натиска дървената облицовка с дланта на дясната си ръка. Отваря се врата. Зад нея се вижда черен сейф с размери половин на половин метър. Брусар губи близо трийсет секунди, докато въведе сложния цифров код на ключалката. Накрая дръпва тежката стоманена дръжка и отваря вратата.