Стигмата

LXXII

КАК СЕ МЕНИ късметът, мислеше си Филип. В единия ден ядеш диви смокини и горски плодове, лежиш в речната кал за шепа вода, която да изпиеш, а на следващия ден, удобно поседнал, пиеш рейнско и похапваш от дървен поднос ръжен хляб и овче сирене.

Докато той обядваше, Раймон стоеше до прозореца и наблюдаваше приготовленията за обсадата.

– Можеш да останеш тук в донжона – говореше той, – но се опасявам, че леглото ти няма да е с кадифени завеси. Затова пък ще делиш сламеника с изтънчена компания, защото тук ще са двама барони и мнозина от местните по-малки благородници от Минервоа.

– И по-лошо съм виждал.

– Сламеника или компанията имаш предвид? – той поклати глава. – Какво стана с онзи твой великолепен кон?

Филип поклати глава.

– Жалко. Един от най-красивите арабски коне, които съм виждал. Ами доспехите ти?

– Наложи се да плувам в река. С железни доспехи такава задача е много по-трудна, какво като доспехите са правени в Толедо. Затова нямах избор и ги оставих като прощален подарък на мъжете, които ме гонеха.

– Колко бързо се мени съдбата на човек. И моето положение претърпя известна промяна, откакто се видяхме последно при пещерите. Единия ден бях капитан на двайсет рицари, които устройват засади на кръстоносците, на следващия вече съм сенешал на замък и натоварен със задачата да спра навлизането на кръстоносната армия в Пей д'ок.

– Един ден е много време при война. Как така се издигна толкова бързо?

– Предишният сенешал избяга, като му разказаха какво се е случило в Безие. Заловиха го и го обесиха на кулата – може да си го видял на идване. Невинаги е изглеждал толкова добре. Но я ми кажи, ти си опитен войник, какво мислиш за Монтайе? Можем ли да удържим на нападение от кръстоносната армия, какво ще кажеш?

– Имате две слаби страни – рече Филип. – Водата ви идва от кладенец, който е в южната част. Това ли е единственият ви водоизточник?

– Това е военна тайна, сеньор, ще съм глупак, ако я доверя на човек, в чиято вярност мога да се съмнявам.

– Не ми и трябва да отговаряш. Но поиска мнението ми на войник.

– Каква е другата ни слабост?

– Не е самата крепост, а онова, което е в нея. Ще ти се наложи да изоставиш града извън цитаделата вероятно още в първия ден и тогава ще се видиш принуден да приютиш още повече хора и животни зад тези стени. Ако обсадата се проточи, не можеш да изхранваш всички. С хората вероятно ще дойдат и болести.

– Имаш право, но обсадата няма да се проточи. Наближава есен. Кръстоносците ще прослужат своите четирийсет дни за папата, ще си спечелят място в Рая и ще се разотидат по домовете. Няма да искат да прекарат тук зимата. Ако не постигнат бърза победа, както се случи в Безие и Каркасон, скоро ще се уморят от нас. Освен това нуждите на тези хора няма да са тегло. Ще се храним с овцете и кравите им и ще учим жените и децата им да работят с каменохвъргачките.