Сити

— А боят, дето ми го хвърлиха? Съсипването на апартамента ми? Рикардо спомена ли пред всички и тези факти?

— Съмнявам се дали изобщо знае за това. Тази работа е сто процента дело на Едуардо.

— Джейми, трябва да се махнеш оттам! — заяви разгорещено Кейт. — Особено след начина, по който постъпиха с Ник. Трябва да се махнеш, преди да е станало прекалено късно.

— Вече е прекалено късно — въздъхна той. — Особено сега. Рикардо ще ме дебне и за най-малките признаци на нелоялност.

— Зарежи го! — избухна Кейт. — Просто се махни и точка!

— Не е толкова лесно — каза той. — Тази къща също трябва да се изплаща. Ще ми трябват най-малко две години добри премии, за да се оправя с полицата. Напусна ли, как ще изкарам необходимите пари? Не е особено приятно да имаш Рикардо за враг. Пазарът на латиноамериканските ценни книжа е малък: хората си познават и кътните зъби.

— Би могъл да работиш за „Блумфийлд Уайс“ — каза Кейт. — Ще те глътнат като топъл хляб.

— Да, и ако загубят войната с „Декер“, както върви работата, няма да дадат и пукната пара за мен и се озовавам право на улицата.

— О, Джейми! — изръмжа безсилно Кейт, хвърли салфетката си върху масата и стана.

Двамата с Джейми останахме дълго време в мълчание.

— Съжалявам — наруши го накрая той.

— Не се притеснявай. Свободен съм да сложа кръст на кариерата си. Не е необходимо да слагаш и ти кръст на твоята, само за да си солидарен с мен. Имаш да мислиш за Кейт и Оливър. — „И за амбицията си“ — помислих си. Това му беше истинският проблем и двамата го знаехме отлично. Той се справяше добре в „Декер“ и ако си държеше устата затворена, след няколко години щеше да събере първия си милион. И отчаяно се стремеше към целта си.

Но той също така беше и мой стар приятел. Не исках да го принуждавам да жертва амбициите си заради мен.

Помогнах му да измие съдовете и после си легнах. Кейт повече не излезе от стаята си.