Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Полет 6
Полет 6 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Полет 6

Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:

Изнервени от безкрайните закъснения и грубостта на служителите на „Меридиън Еърлайнс“, пътниците на полета Чикаго — Лондон — Кейптаун са принудени да предприемат драстични действия. Когато командирът Фил Найт извършва аварийно кацане на изоставено летище в разкъсваната от гражданска война Нигерия и изоставя ранения втори пилот на пистата, на борда избухва бунт — нещо до този момент немислимо в гражданската авиация.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 161
Перейти на страницу:

Джени надзърна зад завесата и се опита да прецени състоянието на пътниците. Не чу как Робърт Макнотън се доближава, докато той не я докосна по рамото. Тя подскочи.

— О! Извинете.

— Запознахме се по-рано, мис Бретсън, но все още не съм сигурен дали сте част от този екипаж.

— Да. — Тя му разказа за сблъсъка си със старшата стюардеса и оттеглянето й в пилотската кабина. — Аз поех командването на стюардесите.

— Добре. Бих казал, че имаме извънреден случай.

— Мистър Макнотън, трябва да ви задам един много директен въпрос, тъй като вие… също разговаряхте с доктор Логан.

— Разбира се.

— Какво мислите за него?

Робърт Макнотън изучаваше лицето й в продължение на няколко секунди, докато формулира отговора си:

— Много добре. Две неща. Доктор Логан поначало мрази тази авиокомпания, доколкото разбирам, със сериозни основания, и се качи на борда много ядосан.

Джени кимна.

— Чух за съпругата и детето му.

— Следователно — продължи Робърт — от него може да се очаква да преувеличава всички неприятности.

— И аз така си помислих — каза тя.

— Но… също така е ясно, че нашият странен командир наистина е изоставил втория си пилот, очевидно съзнателно. И е много ясно, че се намираме в тежка и опасна ситуация, а докторът вероятно е прав и имаме работа или с изключително некомпетентен пилот, или със самоубиец. И в двата случая не можем да си позволим да не правим нищо и да чакаме следващите му действия.

Джени поклати глава.

— Не вярвам в теорията за самоубиеца.

— Логан има основания — добави Робърт. — Просто трябва да намерим квалифициран пилот, който да го наблюдава. Струва ми се удачно решение, не мислите ли?

Джени се поколеба и кимна.

— В разумни граници.

— Разбира се.

— Но… не можем да притиснем командира и да рискуваме той да направи нещо необмислено в отговор — каза тя.

— Като например да кацне по средата на престрелка в гражданска война?

Робърт остави думите си да висят във въздуха, като гледаше как Джени преглъща и поглежда встрани.

— Разбрах довода ви.

— Трябва да ви кажа, че с изключение на вас и една-две стюардеси това е най-ужасният екипаж, с който съм имал нещастието да летя. Особено мис Джаксън. Надявам се, че не ви обиждам.

— Не — отвърна тя. — И сте прав за обслужването и решенията на командира.

— Още нещо. Ако добрият доктор се върне с празни ръце, остава фактът, че самият аз съм пилот, въпреки че нямам квалификация за нещо толкова голямо.

— Кой е най-големият самолет, който можете да управлявате?

Тя забеляза кратка усмивка, преди той да отговори:

— Боинг седем-три-седем.

Радиоуредбата меко иззвъня два пъти и Джени се обърна да погледне светлината. В същото време някой извика. Тя разтвори завесите и видя дребен плешив мъж, който сочеше към един от прозорците. Зад него беше Брайън Логан.

— Виждате ли? Завиваме — извика мъжът.

Джени пристъпи към тях, докато няколко други пътници се залепиха за прозорците и се помъчиха да видят онова, което беше привлякло вниманието им.

— Къде? — попита Брайън Логан.

— Ето там. Виждате ли това съзвездие с форма на латинско W? Вижте как се движи наляво. Завиваме много бавно, но той вече е сменил курса с повече от деветдесет градуса. Касиопея беше точно над лявото крило, когато започна.

Брайън кимна, обърна се с пепеляво лице и видя Джени на пътя си.

— Отместете се, моля — каза той.

— Какъв е проблемът, докторе? — попита тя, без да помръдне.

Брайън я изгледа въпросително в продължение на няколко мига, преди да отговори:

— Той променя курса. Трябва да летим на юг.

Тя си пое дълбоко въздух и погледна през рамо към Робърт Макнотън, който мълчаливо наблюдаваше сцената, после отново се обърна към Брайън.

— Какво смятате да правите?

— Ще се обадя на копелето и ще го питам какви ги върши — отвърна Брайън, като внимателно я отмести встрани и се запъти към същия интерком, който беше използвал преди.

Джени не се опита да го спре.

Той набра кода на пилотската кабина.

Фил Найт вдигна слушалката и изръмжа:

— Какво?

— Какво правиш, по дяволите? — каза рязко Брайън.

— Трябва… да заобиколя една гръмотевична буря.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)