Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
Тя озадачено впери поглед в мен:
— Какво се е случило?
— Нищо. Гледах те как спиш и…
Елън си избърса брадичката:
— Боже, лиги ли са ми потекли?
Засмях се:
— Не, не. Обаче за миг ми се стори… че си мъртва.
Тя също се засмя:
— И ако бях, щеше да експедираш трупа ми в Ню Йорк и да забиеш някоя Бахама-мама, така ли?
— Не — отвърнах. — Дори да беше мъртва, пак щях да те взема със себе си.
— Какви ги говориш?
— Нямаше да приема смъртта ти. В никакъв случай!
— След няколко дни щеше да я приемеш. Защото щях да се вмириша.
Усмихваше се. Мислеше си, че се шегувам, защото така и не разбра напълно какво ѝ обясни лекарят преди време. Не го взе присърце, както се казва. Не знаеше и как изглежда в кабината на самолета под силната светлина на слънцето, озаряващо мъртвешки бледото ѝ лице, клепачите ѝ, сякаш опушени от дим, и зяпналата ѝ уста. Но аз я бях видял и бях взел състоянието ѝ присърце. Тя беше моето сърце, а аз пазя онова, което се съхранява там. Никой не може да ми го отнеме.
— Нямаше да се вмиришеш — поправям я. — Щях да те поддържам жива.
— Сериозно? Как? Като правиш разни магии ли?
— Като упорствам. И чрез най-ценното качество на човек, измислящ реклами.
— И кое е това качество, господин Фасприн?
— Въображението. Достатъчно по тази тема. Може ли да си говорим за нещо по-приятно?
Към три и половина ме търсят по телефона — очаквам това обаждане. Не е Карло, а Бърк Остроу, управителят на сградата. Пита ме кога ще се прибера, защото умрелият плъх, който вече всички надушват, не е в 5Б, а в нашия апартамент. Добавя, че в четири часа хората от екипа отиват на друг обект, но това не е най-важното. Най-важното е да се установи какво не е наред. После подхвърля, че според Карло никой не е виждал жена ми повече от седмица. Забелязвали са само как извеждам кучето.
Обяснявам за увреденото си обоняние и за бронхита на Елън. И че в сегашното си състояние не би разбрала, че завесите горят, докато не се задейства противопожарната аларма.
— Сигурен съм, че Лейди го надушва — продължавам, — но за едно куче вонята от разлагащ се плъх вероятно е като аромат на „Шанел № 5“.
— Наясно съм, господин Франклин, но въпреки това настоявам да огледам апартамента ви. Ще се наложи отново да повикаме унищожителите на вредители и вероятно вие ще платите сметката, която ще е доста солена. Разбира се, мога да използвам шперца, обаче предпочитам вие да…
— Да, и за мен ще е по-удобно. Както и за жена ми.
— Позвъних ѝ по телефона, но не се обади. — В гласа му отново се прокрадва подозрение.
Дадох му най-подробни обяснения — ние от рекламния бизнес сме царе на обясненията, — но въздействието от думите трае около шейсет секунди. Затова постоянно се повтарят едни и същи рекламни изречения: „Само една капка е достатъчна. Спести време, спести пари. Осмели се да поискаш повече. Защото си струва. Закуска за шампиони…“ Все едно ти забиват гвоздей. Забиват ти го право в сърцето.
— Сигурно е изключила звука на телефона. А и спи много тежко заради лекарството, което ѝ предписаха.
— В колко часа ще сте у дома, господин Франклин? Ще съм тук до седем, след това ще остане само Алфредо. — Тонът му е презрителен; все едно казва, че в сравнение с Алфредо всеки откачен бездомник е гений.
„Никога — мисля си. — Никога няма да съм си у дома. От самото начало ме е нямало. С Елън толкова харесахме живота на Бахамите, че си взехме къщичка на Кейбъл Бийч и аз постъпих на работа в малка фирма в Насау. Измислям клиширани реклами за круизи («Пътуването е по-важно от дестинацията»), за разпродажба на стереоуредби («По-качествен звук на по-ниска цена») и за откриване на супермаркети («Спестете под палмите»). Животът ни в Ню Йорк е бил само осъзнат сън, от който мога да се изтръгна, когато пожелая.“
— Господин Франклин? На телефона ли сте?
— Да. Замислих се как да го направим. Имам среща, която не мога да пропусна, но ако сте съгласен, ще ви чакам в апартамента към шест.
— Предпочитам да се срещнем във фоайето, господин Франклин, и да се качим заедно. — С други думи: „Няма да ви позволя да ме изпреварите, господин Рекламен Гений, който може би е убил жена си“.
Идва ми да го попитам как според него ще го изпреваря и ще се отърва от трупа на Ел — защото тъкмо това се върти в главата му. Може би още не е съвсем сигурен, обаче съмнението го гризе. Мъж убива съпругата си: почти всеки ден дават такива филми по кабеларката „Лайфтайм“. Може би господин управителят си мисли, че ще използвам служебния асансьор и ще скрия трупа в мазето. Или ще го пусна в шахтата, през която сметта отива за изгаряне в котела на парното. Кремация „Направи си сам“.