Мрак

— Да, разведени сме — отговори Пати и се опита да звучи като набожна съпруга.

— Какво общо има това със случващото се с Бен? — остро попита Даян и се приведе над масата. — Аз съм сестрата на Пати, между другото. Грижа се за тези деца почти наравно с нея.

Пати трепна, а детектив Колинс го забеляза.

— Да се опитаме да започнем цивилизовано — каза Колинс. — Защото ни очаква дълъг път, преди да изясним нещата. Госпожо Дей, обвиненията срещу сина ви са много сериозни и предизвикват сериозна загриженост. На този етап четири момиченца твърдят, че Бен ги е докосвал на интимни места и че е карал тях да докосват него. Че ги е водил някъде в някаква ферма и е извършвал… актове, свързани с ритуално сатанинско жертвоприношение. — Изрече тези думи — ритуално сатанинско жертвоприношение, както хората, които не познават колите, повтарят думите на механика: „Развалена е горивната помпа“.

— Но Бен дори няма кола — едва чуто изтъкна Пати.

— Възрастовата разлика между единайсетгодишно момиче и петнайсетгодишно момче е само четири години, но това са много важни години — продължи Колинс. — Ако обвиненията се окажат верни, ще го смятаме за опасен насилник. Честно казано, трябва да поговоря не само с Бен, но и с дъщерите ви.

— Бен е добро момче — заяви Пати и се ядоса колко слабо и изтощено звучи гласът й. — Всички го харесват.

— Какво е мнението на училището? — попита Колинс.

— Моля?

— Смятат ли го за популярно дете?

— Има много приятели — промърмори Пати.

— Според мен няма, госпожо — изтъкна Колинс. — Доколкото разбирам, той няма приятели и е доста саможив.

— И какво доказва това? — сряза го Даян.

— Нищо не доказва, госпожице…?

— Краузе.

— Нищо не доказва, госпожице Краузе. Но този факт в съчетание с отсъствието на силна бащинска фигура ме кара да смятам, че той може да се окаже податлив към… да кажем, отрицателно влияние. Наркотици, алкохол, хора, които са може би малко по-грубовати, по-разстроени.

— Той не общува с престъпници, ако за това се притеснявате — каза Пати.

— Кажете ми имената на някои от приятелите му — подкани я Колинс. — Изредете ми децата, с които общува. С кого беше миналия уикенд?

Пати седеше и усещаше езика си набъбнал в устата, после поклати глава, скръсти ръце до кръглата следа, оставена от нечия шоколадова поничка. Късно беше. Но най-сетне разкриваше истинския й облик: жена, която не успява да се справя, която живее от криза до криза, взема пари назаем, не си доспива, кара по инерция, когато всъщност би трябвало да се грижи за Бен, да го насърчава да си избере хоби или да се запише в някой клуб, а не тайничко да е благодарна, когато той се заключи в стаята си или изчезва цяла вечер, защото така има да се грижи за едно дете по-малко.

— Значи има някои родителски пропуски — въздъхна Колинс, като че ли вече знаеше края на историята.