Опасно хоби

Турецки повтори охотно.

След едноминутна пауза Бай отново попита на какво дължи обаждането на толкова уважаван човек, служещ в толкова уважавано място. На свой ред Турецки се извини за неочакваното позвъняване и се поинтересува дали не откъсва Виталий Александрович от важни дела, от почивка. Той пак помисли и каза, че не го откъсва. Вежливост, ах, каква абсолютна вежливост. А очите му сигурно играят от страх.

Започна с нещо от сорта, че като има предвид днешния почивен ден, когато уж не се предвиждат особени задачи, не е устоял на желанието да съчетае, така да се каже, приятното с полезното: да избяга извън града от жегата и да се запознаят в неофициална обстановка. А иначе се предвиждат някакви срещи, беседи, разговори, но това вече е официално, като за протокол. Та значи как ще погледне Виталий Александрович, ако Турецки… и така нататък?

Бай вече не размишляваше. Усети, че срещата е неминуема, и затова успя да придаде на гласа си максимум благоразположение и доброжелателност. Веднага заобяснява как е най-лесно да стигне и къде да завие, впрочем могат и да обядват, тъкмо е време. Но Саша искрено благодари, като отговори, че току-що става от масата. Но ако Бай ще обядва, нека не бърза, да се храни спокойно. Докато се приготви, докато стигне… тъкмо за вечерния чай. Вариантът приемлив ли е? Ами да, зарадва се Бай, като смяташе да разкара всякакъв компромат, ако има такъв на вилата. Турецки си помисли същото. Уговориха се, че ще го чака до отворената врата — колко красиво! — около пет вечерта.

„Сега минава един — помисли Саша, — много го стреснах. Но има и полза: тези три часа и половина той ще се мята като животно в клетка, докато съобразява защо ще идва този Турецки, облечен явно с голяма власт? И колкото повече мисли и се вълнува, толкова повече грешки може да направи. Което и трябва да се докаже… Затова пък ние разполагаме почти с три часа за хубавия обед — Переделкино е на хвърлей място от Москва. Понеже никога и при никакви обстоятелства не бива да се обижда гостоприемната стопанка.“

Като научи за решението на Саша, Карина се поумърлуши: изглежда, сериозно е мислела да го заведе в своя апартамент, а там — дяволът си няма работа — обстановката ще си покаже. Така уж добре построеният план рухна пред очите й.

— Почакай — Турецки се постара да я утеши, — това не е всичко. Към седем се налага да съм си вкъщи, очаква се куриер от началството с много важни документи. След което ми трябва още половин час по работа, а после… после… Какво?

Карина засия и притисна гърди към него.

— Ще дойдеш ли?

— Не е изключено, красавице моя! Съвсем не е изключено!

Масата пак беше превъзходна. Саша ядеше и само въздишаше.