Немското дете [bg]

Елоф разпери ръце, а очите му изгледаха с надежда момчето от другата страна на масата.

– Не е много вероятно да знам нещо за него, там има толкова много хора. Как се казва?

– Аксел Франкел – отговори Елоф, все още с обнадежден поглед.

Но надеждата в очите му се превърна в разочарование, когато момчето, след като помисли за миг, поклати глава.

– Не, страхувам се, че не. Никога не съм се сблъсквал с него. Поне не мисля, че съм. Не сте ли чували какво се е случило с него? Нищо, което да даде малко повече информация?

– За съжаление, не. – Елоф поклати глава. – Германците го отведоха в Кристиансан и оттогава не сме чували нищичко. Не е изключено да е…

– Не, татко. Аз не го вярвам!

Очите на Елси се напълниха със сълзи и тя засрамено изтича на горния етаж в стаята си. Не можеше да повярва, че така е унижила себе си и родителите си. Да плаче като бебе пред един напълно непознат.

– Дъщеря ви познава ли този… Аксел? – попита норвежецът, загледан угрижено след нея.

– Приятели са с по-малкия брат. Беше тежко за Ерик. За цялото семейство на Аксел – отговори Елоф с въздишка.

Сянка премина през очите на Ханс.

– Много хора минават през изпитания заради войната – рече той.

Елоф разбра, че това момче е видяло неща, на които никой на неговата възраст не би трябвало да става свидетел.

– А твоето семейство? – попита той предпазливо.

Хилма стоеше до мивката и подсушаваше чиниите, но спря и се заслуша.

– Не знам къде са – отговори Ханс най-сетне, вперил поглед в масата. – Когато войната свърши, ако това се случи някога, ще отида да ги потърся. Дотогава не мога да се върна в Норвегия.