Вещицата [bg]

— Окей, благодаря — каза Патрик.

Той приключи разговора, остави химикалката, изчака минутка и се обади на Турбьорн Рюд. Прозвучаха доста сигнали и Патрик беше на път да затвори, когато чу резкия глас на Турбьорн.

— Ало?

— Здрасти, Патрик е. Хедстрьом. Току-що говорих с Педерсен и просто исках да проверя докъде сте.

— Още не сме готови — каза Турбьорн отсечено.

Винаги звучеше все едно е ядосан, но Патрик вече му беше свикнал. Турбьорн беше един от най-добрите в областта си. Бяха му предлагали работа в Стокхолм и Гьотеборг, но той бе твърде привързан към родния си град Удевала и не виждаше причина да се мести.

— Кога мислите, че ще приключите? — попита Патрик, който отново бе взел химикалката си.

— Невъзможно е да се каже — измърмори Турбьорн. — Не искаме да претупаме точно този технически анализ. Нито пък някой друг, естествено. Но, да, сам знаеш… Животът тепърва е бил пред малката. Това…

Той се прокашля и преглътна тежко. Патрик добре го разбираше, най-доброто, което можеха да направят за момичето, беше да действат възможно най-хладнокръвно и професионално. И да намерят виновника.

— Има ли нещо, което можеш да ми кажеш още отсега? Педерсен е направил аутопсията, момичето е умряло от черепно-мозъчна травма. Намерихте ли нещо, което би могло да е използвано като оръжие? Или пък някакви следи, които да сочат, че е умряла близо до мястото, където я открихме?

— Не… — каза Турбьорн неохотно.

Патрик знаеше, че той не обича да дава каквато и да е информация, преди всичко да е готово. Въпреки това Турбьорн разбираше, че се нуждаят от информация, с която да придвижат разследването напред.

— Не открихме нищо, което да свидетелства, че е убита в близост до езерото. Нямаше следи от кръв по земята, нито по някой предмет, който би могъл да се използва като оръжие.

— В какъв радиус търсихте?

— Обработихме голям район около езерото. Не мога да кажа с точност, ще го пише в доклада, но се постарахме. И както казах, нямаше кръв. А черепно-мозъчна травма означава обилна кръвозагуба.

— Да, изглежда безспорно, че това е вторично местопрестъпление — каза Патрик и направи няколко записки. — А първичното е някъде другаде.

— В дома на момичето? Да потърсим ли следи от кръв там?

В първия момент Патрик не отговори. После каза бавно:

— Йоста говори с родителите. Според него няма основания да ги подозираме, така че засега не сме работили по тази нишка.

— Не знам, да ти кажа — отвърна Турбьорн. — Виждали сме какво може да се случи в едно семейство. Понякога става дума за нещастен случай. Понякога не.

— Имаш право — каза Патрик и направи гримаса.

Обзе го неприятното усещане, че може би са допуснали грешка. Наивна, глупава грешка. Не можеше да си позволи нито сантименталност, нито лековерност. Бяха видели твърде много през годините, трябваше да са готови за всичко.