Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика се намръщи на Суул.

— Нека позная кой е бил единият.

Суул се наежи.

— Аз все още съм ваш висшестоящ, Бодлива Зеленика. Искам да видя това да си проличава в отношението ви. Може и да се измъкнахте от това обвинение, но от сега ще ви наблюдавам като ястреб.

Сламчо размаха пръсти пред лицето на Вихрогон.

— Хей, пони. Ето тук. Ами аз? Свободно джудже ли съм?

— Е, Трибуналът реши да те погне за голямата автомобилна кражба.

— Какво? — запъна се Сламчо. — След като спасих целия град!

— Но — продължи Вихрогон. — Имайки предвид времето, което би отнело за незаконно претърсване, решиха да ти обявят равен. Съжалявам, но няма медал.

Сламчо плесна ханша на кентавъра.

— Не можеше ли просто да го кажеш? Трябваше да разтягаш локуми.

Зеленика не беше престанала да се мръщи на Суул.

— Нека ви кажа какво ми каза Юлиус малко преди да загине — каза тя.

— Моля ви — отвърна Суул, сарказмът направо капеше от думите му. — Намирам за невероятно всичко, което кажете.

— Юлиус ми каза, малко или много, че работата ми е да служа на Народа и че трябва да го правя по всеки възможен начин.

— Умна фея. Надявам се, имате намерение да уважите тези думи.

Зеленика отлепи полицейската значка от рамото си.

— Имам. С вас, дебнейки ме зад гърба по времето на всяка моя смяна, няма да мога да помогна на никого, затова реших да го направя сама. — Тя постави значката си на масата. — Напускам.

Суул се изкиска.

— Ако това е блъф, няма да сработи. Ще се радвам да се отърва от теб.

— Зеленика, не го прави — умоляваше я Вихрогон. — Силите имат нужда от теб. Аз имам нужда от теб.

Зеленика потупа хълбока му.

— Те ме обвиниха в убийството на Юлиус. Как бих могла да остана. Не се тревожи, стари приятелю. Няма да съм далеч. — Тя кимна на Сламчо. — Идваш ли?

— Какво, аз ли?

Зеленика се усмихна.

— Сега си свободно джудже, а всеки частен детектив има нужда от партньор. Някой с връзки в подземния свят.

Гърдите на Сламчо се надигнаха.

— Сламчо Челюстокопач, частен детектив. Харесва ми. Хей, не съм помощник, нали? Защото помощниците винаги си го получават.

— Не. Ти си пълноправен партньор. Каквото изкараме, делим.

Тя се обърна към Артемис.

— Отново успяхме, Кално създание. Спасихме света или поне попречихме на два свята да се сблъскат.

Артемис кимна.

— Не става по-лесно. Може би някой друг трябва да се пробва.

Зеленика го удари закачливо по ръката.

— Че кой друг има нашия стил? — Наведе се и прошепна. — Ще държим връзка. Може би ще се поинтересуваш от малко консултантска работа?