Среднощна алея [bg]

— Почти седемнайсет — въздъхна Клеър едва чуто.

— И мисля, че би трябвало да можем да ти идваме на гости по всяко време, за да се уверим, че си здрава и щастлива — майка й дари Майкъл с неспокойна, разсеяна усмивка. — Е, добре тогава, ще ти кажа истината. Безпокояхме се за теб, миличка. Първо онези неприятности в общежитието, после те нападнаха и трябваше да идеш в болница, а сега и този купон…

— Какво? — Клеър хвърли поглед на Майкъл, ала той изглеждаше не по-малко изненадан от нея. — Кой ви каза?

— Не съм сигурна. Получихме имейл. Нали знаеш, че не мога да се оправям с тези неща. Трябва да е бил някой твой приятел.

— Хм. Силно се съмнявам в това. Виж, мамо, не беше…

— Само не ни казвай, че не е било нищо особено, миличка — намеси се баща й. — Прочетох как е било. Пиене, наркотици, побоища, изпотрошени мебели. Деца, които правят секс. Ти също си била там, нали?

— Аз… не, татко, не беше… — просто не можеше да ги излъже. — Да, бях там. Всички бяхме там. Но Шейн не го намушкаха на купона. Стана после, докато се прибирахме.

Още докато го изричаше, осъзна, че родителите й изобщо не бяха споменали Шейн. Ала вече беше твърде късно да си върне думите назад.

— Намушкан? — повтори майка й ужасено и закри устата си с ръка. — Е, това вече преля чашата!

— Да поговорим вътре — каза баща й с мрачно изражение. — Решихме, че нещата трябва да се променят.

— Да се променят?

— Местим се тук. Купихме една хубава къща в другия край на града. Доста прилича на тази, само дето е по-малка. Дори мисля, че стаите имат същото разположение. И добре, че го сторихме. По всичко личи, че положението е още по-лошо, отколкото предполагахме.

— Вие…

Не може да го беше разбрала правилно!

— Местите се тук? В този град? Не можете да го направите! Не можете да дойдете да живеете тук!

— О, Клеър, а аз така се надявах, че ще се зарадваш — каза майка й с онзи тон, от който Клеър се ужасяваше и който сякаш казваше „толкова съм разочарована от теб“. — Вече продадохме старата къща. Камионът с мебелите трябва да пристигне утре. О! — възкликна тя внезапно и се обърна към баща й. — Нали не забравихме да…

— О, за бога! Не сме забравили — изръмжа той. — Каквото и да е, със сигурност не сме го забравили.

— Е, не е нужно да бъдеш…

— Мамо! — прекъсна ги Клеър отчаяно. — Не можете да се преместите тук!

Майкъл сложи ръка на рамото й.

— Само за минутка — каза той на родителите й и я дръпна настрани. — Клеър, спри. Вече е твърде късно. Ако Съветът не го беше искал, те нямаше да са тук и нямаше да се настаняват в една от къщите на Основателя. Ако прилича на нашата къща и има същото разположение, значи е една от къщите на Основателя. Което означава, че Амели иска това да се случи. Най-вероятно тя е причината то да се случи.