Йерусалимска загадка [bg]

50

Сюзън спеше, но можеше и да е в безсъзнание. Дълго бе говорила за това, което бе научила от книгата.

През повечето време шептеше и накрая разказа несвързано за ранното гръцко писмо от дребни букви. Обясни защо се е използвало в Йерусалим от преписвачите по времето на Ирод и как сам по себе си този стил в пергамента доказваше автентичността на ръкописа.

Жаждата отново замъчи яростно Изабел. Когато ги остави тук, той им бе дал бутилка с вода и кутия варен ориз, но всичко бе свършило и паниката застрашаваше да ги обземе всеки момент.

Мракът не помагаше. Тя бе огледала добре пещерата, в която се намираха, бе видяла, че не е по-голяма от шест на девет метра и че няма друг изход, преди той да запечата широката един метър дупка в покрива, откъдето бяха влезли, избутвайки голям камък върху отвора.

Изабел ненавиждаше тесните пространства.

Бе успяла да свали якето си и да го остави под дупката, преди да се стъмни, за да отбележи мястото и да запази ориентацията си. Така ги бяха учили на тренировъчния курс за отвличания във Външно министерство. Но бяха минали много години оттогава и тя не помнеше много от него.

Помнеше обаче една важна част — жизненоважната — за поддържането на надеждата жива. Защото тъкмо това сега й се струваше най-трудно да направи.

Безкрайната тъмнина я сломяваше като физическа сила.

Когато той махна превръзката от очите й, тя видя дупката и се уплаши, че пак ще бъдат държани без светлина, секунди преди да бъде избутана надолу по стълбата в пещерата. И вече от доста време Изабел се сражаваше с куп плашещи мисли, които не изчезваха.

Това ли бе планувал той за тях — бавна, мъчителна смърт, да умрат от глад и жажда? Щеше ли да й се наложи да седи тук, докато тялото на Сюзън се разлагаше до нея и червеите започнеха да го прояждат? И нея ли я чакаше същата съдба?

Трябваше да признае, че беше много малка вероятността да ги намерят по случайност. Заради мястото, където се намираха — в подобна на гробница пещера под пуста долина, осеяна с камъни.

Бяха отдалечени на около час от Йерусалим, доколкото бе успяла да прецени. Макар че беше трудно да изчисляваш времето, когато си скован от ужас. А това означаваше, че цивилизацията е далеч зад тях. И заедно с нея — и почти всички шансове да бъдат открити по случайност. Тук със същия успех можеше и да е първи век, а не двадесет и първи. Шон можеше да броди из тези долини до края на живота си и пак да не я намери. Дори да знаеше в коя част от страната се намира тя, това нямаше да му помогне.