Капанът на свободата
- Автор: Бэгли Десмонд
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Албена Захариева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Капанът на свободата». Краткое содержание книги:
«Хвани Слейд и „Бегълците“, но помни, че Слейд е по-важен!»
Така започва новата смъртоносна задача на Оуен Станард…
Една желязно законспирирана банда измъква от затвора престъпници с големи присъди. Сред тях е и известен двоен агент. Следите водят към Малта, където се укрива босът на организацията.
Станард се изправя срещу безмилостни убийци, които нямат какво повече да губят. А смъртта му ще достави радост на твърде много хора.
— И мистър Станард възкръсва, така ли?
— Точно така.
— Мисля, че ще може да се уреди. А как ще обясним странната смърт на Уилър?
— Виновни са тези ракети, които пуснаха над пристанището за празника. Някоя от тях сигурно се е отклонила и е попаднала на кораба. Сигурно са поправяли нещо по това време и може да е имало отворен бидон с гориво на палубата. Мисля, че малтийското правителство трябва да бъде порицано за това, че не е изпълнило задълженията си по контрола на пристанището.
— Наистина гениално — каза Армитидж и извади един тефтер. — Ще предложа да изпратят кораби и водолази, да извадят останките. Водолаза, разбира се, ще предложим ние. — Той записа нещо със сребърна писалка.
— Задължително трябва да е ваш човек — казах аз и си помислих за острието, което по всяка вероятност все още беше забодено в корпуса на «Артина». — Какъв тъжен край за един член на парламента наистина. Страшно неприятно.
Армитидж изви устните си в нещо като усмивка и остави настрана тефтера.
— Организацията, за която работехте, преди Макинтош да ви изтегли от Южна Африка, очевидно има доста високо мнение за вас. Помолиха ме да ви информирам, че с вас ще се свързва човек на име Люси.
Кимнах и си помислих как ли би се забавлявал Макинтош, ако чуеше това.
— А министър-председателят ме помоли да ви предам най-искрените му благодарности за участието ви в операцията и за изхода, който сте намерили от положението. Той съжалява, че при създадените обстоятелства може да предложи само благодарностите си.
— Е, човек не може да живее само от похвали — философски отбелязах аз.
III
Седях във фоайето на хотел «Финиция» и чаках Алисън. Тя беше отлетяла за Англия за погребението на Алек и трябваше днес да се върне. Аз също бих искал да му поднеса уважението си, но британските вестници бяха пълни с мои снимки и името Риардън отдолу и би било неразумно от моя страна да се появявам, преди да бъда напълно забравен от късата памет на обществото. А междувременно бях пуснал брада.
Страхотно удоволствие ми доставяше четенето на презокеанското издание на «Таймс», Беше поместен некролог на Уилър, който щеше да го запечата в общественото съзнание. Възхваляваха живия му предприемчив дух, финансовата му находчивост и небезизвестното милосърдие. Водачът на правителственото мнозинство в камарата на общините твърдеше, че с оглед работата на Уилър в помощ на затворите неговата смърт е непоносим удар за процъфтяващото развитие на сигурността в английските затвори и че постиженията му са несравними с нищо друго след доклада на Маунтбатън. Когато го прочетох, направо щях да падна от смях.
В обръщение към камарата на общините министър-председателят казваше, че британските политици загубват незаменим колега в лицето на Уилър. Цялата зала се изправила на крака и отдала почит с двеминутно мълчание. Този човек явно много го биваше в ласкателствата.
Единствено финансовият редактор на «Таймс» намекваше за нещо гнило около случая «Уилър». Той говореше за спадането на цените в компаниите на Уилър и го тревожеше въпросът защо било необходимо финансовите ревизори да си намерят нова работа още преди да е изстинало тялото му. Освен тази неясна точка Уилър бе така възторжено изпроводен в своето пътешествие към ада.
Отзивите за Риардън бяха далеч по-неприятни. Той беше заклеймен като опасен главорез и смъртта му в някаква престрелка беше приветствана като заслужен урок за неговата същност. Брънскил беше поздравен за постоянството и упоритостта, които е проявил по случая на престъпния Риардън и за твърдостта, която е показал пред лицето на смъртта. «Това не беше нищо — обясняваше скромно Брънскил. — Просто изпълнявах професионалните си задължения.»
Също така се надяваха, че Слейд скоро ще бъде заловен. Смъртта на Слейд беше старателно покрита и затегната в примките на сигурността и не се съмнявах, че след десет-двадесет години някой новоизлюпен автор на криминални романчета ще осигури съществуването си със серия книги, посветени на «Мистерията Слейд».
Вдигнах поглед и видях Алисън, която се приближаваше. Изглеждаше уморена и беше страшно бледа, но се усмихна, когато ме видя. Надигнах се да я посрещна и тя се спря пред мен за момент, за да ме огледа, като не пропусна гипсовата превръзка на ръката ми и обраслата брада.