Синя далия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синя далия». Краткое содержание книги:
Когато излезе, Стела отново седна.
— Но ми е трудно да си спомня за какво мислех.
Оказа се прав. Наистина беше ново приключение за него и се справи по-добре, отколкото Стела очакваше. Нямаше проблем в общуването с момчетата. Всъщност в пицарията за миг се почувства излишна. Обикновено можеше да изразява мнение за комикси и бейзбол, но този разговор се водеше на съвсем друго ниво.
В един момент не бе напълно сигурна дали Улвърин от „Екс Мен“ не е подписал договор с „Атланта Брейвс“.
— Мога да изям петдесет парчета — заяви Люк, когато разделиха пицата. — А после двадесет кила пуканки.
— Ще повърнеш!
Стела искаше да напомни на Гевин, че не бива да говори така на масата, но Лоугън просто набоде резен от своето парче.
— По-умно е да повърнеш след пицата, за да отвориш място за пуканките.
Остроумието предизвика истеричен смях.
— Хей! — Люк сърдито смръщи вежди. — Гевин има повече пеперони. Моите са само две, а неговите са три!
Когато Гевин изсумтя и направи любимата си физиономия, Лоугън кимна.
— Прав си, не е честно. Да поправим тази несправедливост. — Грабна резен от парчето на Гевин и го изяде. — Сега имате по равно.
Последва нов изблик на смях. Момчетата здравата се изпоцапаха и бяха така въодушевени, когато стигнаха до киното, че Стела очакваше да предизвикат суматоха.
— Не забравяйте, че трябва да пазите тишина по време на филма — предупреди ги тя. — Другите хора също са дошли да гледат.
— Аз ще се постарая — каза Лоугън със сериозен тон. Но понякога просто не мога да мълча.
Момчетата не престанаха да се смеят до павилиона с пуканки.
Стела познаваше мъже, които се стараеха да впечатлят децата, за да се доберат до майките им. „Както и такива, които го правят, защото е ново преживяване за самите тях“, помисли си тя докато заемаха местата си с големи кесии в ръце.
Все пак трябваше да признае, че Лоугън се държи страхотно със синовете й. Мъж, прехвърлил тридесетте, заслужаваше награда за това, че поне се опитва да изглежда истински заинтригуван от филм с говорещи маймуни.
Към средата на прожекцията Люк започна да нервничи на седалката си. „Две чаши газирано и малък пикочен мехур“, досети се тя. Знаеше, че не иска да пропусне нито миг от филма, и трудно ще го убеди да тръгне.
Подготви се за кратък тих спор, но Лоугън я изпревари. Не чу какво прошепна в ухото му, но Люк се засмя и двамата станаха.
— Няма да се бавим — прошушна той на Стела и поведе момчето за ръка.
„Е, добре“, каза си тя и погледът й се премрежи. Мъжът щеше да заведе сина й до тоалетната.
Това не беше нейна работа.
Двете безкрайно щастливи момчета се качиха на задната седалка на колата му. Веднага щом коланите им бяха закопчани, започнаха да подскачат и бърборят за любими сцени от филма.
— Хей, приятели! — Лоугън седна зад волана, сложи ръка на облегалката и погледна назад. — Подгответе се, защото ще целуна майка ви.
— Защо? — попита Люк с недоумение.
— Защото, както може би сте забелязали тя е красива и сладка.
Наведе се с дяволит израз в очите.
Стела понечи да подаде бузата си, но той обхвана брадичката й, накара я да извърне глава към него и леко я целуна по устните.
— Ти не си сладък — промърмори Люк под нос. — Защо тя те целува?
— Защото, синко, аз съм добре изглеждащ мъжкар.
Вдигна очи към огледалото за обратно виждане, намигна и забеляза подозрителния поглед на Гевин, докато запалваше.
Люк вече заспиваше, когато стигнаха до къщата, и главата му клюмаше, въпреки че се опитваше да остане буден.
— Аз ще го отнеса горе.
— И аз мога. — Стела се наведе и разкопча колана му. — Свикнала съм. Освен това не знам дали е добра идея отново да влизаш в стаята им.
— Тя трябва да свикне с мен. — Лоугън повдигна Люк от седалката. — Хайде, кралю на птиците, ще те понося.
— Не съм уморен.
— Разбира се.
Момчето се прозина и опря брадичка на рамото му.
— Миришеш различно от мама. И кожата ти е по-грапава.
Роз крачеше из фоайето, когато влязоха.
— Е, явно всички добре сте се позабавлявали. Лоугън, ще останеш ли да пийнем по нещо, след като сложите момчетата да спят? Искам да поговоря с двама ви.
— Добре. Идвам след малко.
— Нямам нужда от помощ — опита да възрази Стела, но той вече се качваше по стълбите с Люк.
— Ще донеса вино. Лека нощ, хубавецо — каза Роз на Гевин и се усмихна зад гърба на Стела, която тръгна след Лоугън.
Той вече развързваше маратонките на Люк.
— Лоугън, аз ще се заема с това. Ти слез при Роз.
Той свали обувките на момчето и се запита дали неспокойната нотка в гласа й е заради Печалната невеста или заради него. Но вниманието му бе привлечено от момчето, което стоеше до Стела необичайно мълчаливо.