Синя далия

Стела повдигна ръце и обхвана лицето му.

— Харесва ми.

— Добре, защото Харпър работи като луд учен, докато добие това наситено тъмносиньо. Ще почакаме и ще видим какво ще се получи.

— Прав си. — Срещна погледа му. — Ще видим какво ще се получи.

— На мен се полага честта да й дам име. Реших да я нарека „Сънят на Стела“.

Сърцето й едва не излетя.

— Лъгала съм се за теб, Лоугън. Всъщност ти си съвършен.

Внимателно обви ръка около саксията с цветето, сякаш беше дете, ново и безценно. След това преплете пръсти с неговите и заедно тръгнаха през озарената от луната градина.

В къщата, изпълнена с ухания на цветя, бавно пристъпваше друга жена. Пристъпваше и ридаеше.