Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Започва рекламна пауза. Мама взема някакъв каталог на стоки за градина и казва:
— Виж каква прелестна къщичка за птици. Каня се да поръчам една за градината.
— Страхотно — измърморвам разсеяно.
— Предлагат и чудесни сандъчета за прозорци — добавя тя. — Апартаментът ви в Лондон само ще спечели, ако му сложите малко цветя по прозорците.
— Аха — отвръщам. — Може би.
— Да ти поръчам ли две на твое име? Не са скъпи.
— Не, благодаря. Няма нужда.
— Можеш да платиш с чек или с „Виза“… — потупва тя с пръст страницата.
— Не, мамо, наистина — отговарям с малко по-остър тон.
— Можеш просто да им звъннеш, да им кажеш номера на „Виза“ картата си и адреса, на който да ти ги доставят.
— Стига, мамо — повишавам рязко тон. — Не ги искам, ясно ли е?
Мама ми хвърля изненадан, леко укоризнен поглед, после отгръща каталога на следващата страница. А аз оставам загледана в нея, изведнъж задушена от паника. Моята „Виза“ карта е невалидна. „Суич“ картата ми също е невалидна. Всичките ми карти са невалидни. Нищо не ми върви. А тя дори не подозира.
Не, не мисли за това! Не мисли за това!! Грабвам от ниската масичка някакъв стар брой на „Рейдио Таймс“ и започвам автоматично да го прелиствам, без всъщност да забелязвам каквото и да било.
— Жалко за Мартин и Дженис, нали? — казва мама, вдигайки поглед от каталога си. — Да решат да се прехвърлят към друг фонд само две седмици преди такъв великолепен случай да забогатеят! Ама че лош късмет! Срамота!
— Да, знам — измърморвам, забила поглед в отворената страница пред мен.
Не, не искам да ми се напомня за Мартин и Дженис!
— И какво ужасно съвпадение — поклаща глава мама. — Това, че компанията лансира новия си фонд точно преди да бъде придобита. Сигурно стотици други хора, подобно на Мартин и Дженис, също са изгубили от цялата тази работа. Ужасно наистина! — възкликва мама огорчено, после поглежда към телевизора и добавя: — О, ето че продължава.
Откъм телевизора долита познатата мелодия на играта и ръкоплясканията на публиката в студиото. Но аз не ги чувам, както не чувам и поредния въпрос към участниците. Мисля по онова, което мама току-що каза. Ужасно съвпадение… Само че съвпадение май не е точната дума, нали така? Защото всъщност Дженис и Мартин са получили изпратено от банката циркулярно писмо с твърде настойчивия съвет да прехвърлят спестяванията си в новия фонд. Дори са им обещали награда, ако го направят, нали? Стенен часовник.
Защо?
Изведнъж усещам прилив на енергия. Иска ми се да видя писмото от „Флагстаф Лайф“… да проверя кога точно са го разпратили до инвеститорите си, колко дни преди банката да бъде придобита от „Скотиш Прайм“.
— Хм, труден въпрос — измърморва мама, загледана в екрана. — Може да е всеки от четирите отговора.
— Ще отскоча до Мартин и Дженис за малко — казвам и ставам. — Няма да се бавя.
Когато Мартин ми отваря вратата, виждам, че двамата с Дженис също са пред телевизора и гледат „Стани богат“.
— Здрасти — казвам смутено. — Чудех се… дали можем да поговорим за минутка?
— Разбира се! — отвръща Мартин. — Влизай! Ще пийнеш ли чаша шери?
— О! — отронвам, леко шокирана. (Не че имам нещо против пиенето, естествено, но още няма и пет следобед все пак…) — Ами… добре.
— Никога не е прекалено рано за чаша шери! — възкликва Мартин, сякаш прочел мислите ми.
— И аз бих пийнала още една, Мартин — обажда се Дженис откъм дневната.
Това ме довършва. Съседите ни са алкохолици!
О, Боже, може би те са се пропили по моя вина. Може би финансовата загуба ги е подтикнала да търсят утеха в алкохола и телевизионните шоупрограми.
— Чудех се дали… — пристъпвам притеснено от крак на крак на прага на дневната, докато Мартин пълни три чаши с тъмнокехлибарено шери. — Ей така, от чисто любопитство, ми се ще пак да погледна онова писмо от „Флагстаф Лайф“, в което ви съветват да се прехвърлите към новия им фонд. Интересно ми е кога ли са го изпратили.
— Получихме го точно в деня, когато говорихме с теб. Защо? — пита Мартин, но в следващия миг ми подава чаша шери и вдига своята за наздравица: — За твое здраве, Беки.
— Наздраве — отговарям и отпивам глътка кехлибарена течност. — Питам се дали…
— Влизай де, влизай и сядай — прекъсва ме той, като ме побутва по-навътре в дневната. После подава чаша шери на Дженис, отново надига своята и добавя: — Заповядай, скъпа. Наздраве! На екс!