Мизъри

Тя разви маркуча и близо половин час полива с него алеята, като се стараеше да измие кръвта от косачката и от страничната алея. Водните капки образуваха пъстроцветна дъга. Ани свърши с поливането и нави отново маркуча. Навън бе още светло, но сянката й я следваше по петите. Беше шест часът.

Ани пусна зелената пластмасова змия обратно в мазето, затвори капака, изправи се и огледа локвичките върху алеята и тревата, която изглеждаше сякаш върху нея бе паднала роса.

После се върна при косачката, възседна я, запали мотора и я подкара към задната страна на къщата. Пол леко се усмихна. Ани имаше дяволски късмет и почти дяволска хитрост — почти, но не съвсем. Беше допуснала грешка в Боулдър и се бе изплъзнала безнаказано благодарение на късмета си. Днес отново бе сгрешила, и то пред очите му. Беше измила кръвта от косачката, но не от острието. На Пол не му се вярваше, че по-късно ще си спомни за пропуска й. Ани моментално забравяше всичко, което ставаше в момента. Хрумна му, че косачката и мозъкът на Ани си приличат — отвън изглеждаха наред. Но ако ги обърнеш, ще видиш окървавена машина със смъртоносно острие.

Дни отново влезе в къщата и се качи на горния етаж, където тършува известно време. Пол чу как слиза обратно, влачеше нещо меко и тежко. Той се поколеба, после закара стола до вратата и притисна ухо към нея.

Стъпките на Ани се отдалечиха, последвани от странния шум. Пол моментално бе обзет от паника, лицето му се зачерви от ужас. „Отива в бараката за брадвата“ — помисли си той, но разбра, че се е излъгал. Ани слизаше в мазето и влачеше нещо след себе си.

Когато се изкачи обратно по стъпалата, Пол побърза да закара стола до прозореца. Тежките й стъпки приближиха вратата, ключът се завъртя в бравата и той си помисли, че този път ще го убие, но изпита единствено облекчение.