Крадец на време
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #26
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на време». Краткое содержание книги:
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони — петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да се прочуят.)
— Но на теб не въздейства — настрои се недоверчиво Сюзън.
— Заради превръзките и ръкавиците — посочи снаряжението си лейди Ле Гион. — И въпреки това волята ми едва стига, за да не се поддам. Ох, що за обноски имам… Моля ви, седнете. Придърпайте си някое от децата.
Нейна светлост забеляза как се спогледаха Сюзън и Лобсанг.
— Нещо лошо ли казах?
— Не ползваме хората като мебели — заяви Сюзън.
— Но нали те нищо не чувстват? — учуди се лейди Ле Гион.
— Ние обаче чувстваме — натърти Лобсанг. — Тъкмо в това е затруднението.
— Аха… Толкова много имам да уча. Опасявам се, че да си човек означава да вникваш в… онова, което се подразбира. Ти, младежо, ще успееш ли да спреш часовника?
— Не знам как да го направя. Но си мисля, че… би трябвало да знам. Ще се опитам.
— А дали часовникарят не знае? И той е тук.
— Къде?! — подскочи Сюзън.
— Нататък по коридора — посочи нейна светлост.
— Ти ли го пренесе?
— Не вярвам, че щеше да стигне дотук без моята помощ. Пострада зле в схватката.
— Какво?… — смънка Лобсанг. — Нима изобщо е могъл да ходи? Та ние сме извън времето!
Сюзън си пое дъх.
— Носи свое време досущ като теб. Той е твой брат.
Излъга го. Но той не беше готов за истината. Съдейки по изражението му, не беше готов и за лъжата.
— Близнаци — обясни госпожа Ог. Взе чашата с бренди, погледа я и пак я остави на масата. — Не беше един. Бяха близнаци. Две момчета. Само че… — Впи в Сюзън поглед като пламък на газова горелка. — Май си мислиш: „Тая пред мене е една дърта акушерка. Какво ли разбира тя?“
Сюзън прояви любезността да не увърта.
— Част от мен си го мислеше.
— Добре отговори! Щото част от всекиго си мисли какво ли не. Част от мене си мисли: „Коя е пък тая госпожичка с вирнатия нос, дето ми приказва, все едно съм хлапе на пет годинки?“ Ама по-голямата част от мене си мисли друго: „Има си достатъчно свои грижи и е видяла куп неща, дето не са за човешки очи.“ Да не ме разбереш накриво. Още една част от мене си мисли: „Ама и аз съм ги виждала. Щото ставаме човеци, тъкмо когато видим неща, дето не са за човешки очи.“ Тъй, госпожице… Ако имаш малко здрав разум в главата, сега част от тебе си мисли: „Пред мене седи вещица, дето неведнъж е зървала дядо ми, докато седи до леглото на болен и то изведнъж стане ложе на покойник. Щом е готова да му плюе във физиономията, когато й дойде времето, може и на мене да създаде големи главоболия, ако се заинати.“ Чатна ли? Затуй нека не си показваме срамотиите… — изведнъж намигна — … както рекъл висшият жрец на певачката.
— Напълно съм съгласна — промълви Сюзън. — Без никакви уговорки.
— Правилно — похвали я госпожа Ог. — Тъй, значи… близнаци… Виж какво, на нея й беше за пръв път, пък и човешкият вид не й е много привичен. Като не ти иде отвътре, правиш го както можеш и… не е много точно дори да ги нарека близнаци…
— Брат… — смотолеви Лобсанг. — Часовникарят?…
— Да — потвърди Сюзън.
— Но аз съм подхвърлено дете!
— Като него.
— Искам да го видя веднага!
— Идеята ти е не много уместна.
— Благодаря, но в момента мнението ви не ме интересува. — Лобсанг погледна лейди Ле Гион. — По този коридор ли?
— Да. Той спи. Според мен часовникът е засегнал ума му, а и бе ударен, когато започна схватката. Говори насън.
— Какво казва?
— Преди да изляза, за да ви намеря, промърмори: „Близо сме! Откъдето и да влезем, все ще е добре!“ — Нейна светлост се взря поред в двамата. — Пак ли казах нещо лошо?
Сюзън закри очите си с длан. Ами сега…
— Аз го казах — процеди Лобсанг. — Веднага щом се качихме по стълбата. — Вторачи се ядосан в Сюзън. — С него сме близнаци, нали? Чувал съм такива истории! Каквото мисли единият, повтаря го и другият!
Сюзън въздъхна. „Понякога наистина се държа много страхливо…“
— Да, нещо подобно…
— Тогава отивам да го видя, макар че той не може да ме зърне!
„По дяволите!“ Сюзън го последва припряно по коридора. Нейна светлост се повлече след тях с посърнал вид.
Джереми бе сложен на леглото, макар че то не беше по-меко от всичко останало в този свят без време. Лобсанг спря и се вторачи в него.
— Много… си приличаме.
— О, да — промърмори Сюзън.
— Но май е по-кльощав.
— Нищо чудно.
— И… чертите му малко се различават.
— Живели сте различно — напомни Сюзън.
— Как научихте за него и за мен?