Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
Тал се обърна към своите хора и извика:
— Помогнете им да се погрижат за конете!
Десетина от младите му наемници затичаха и поведоха хората на Крийд към голямото оградено пасище. Тал представи Крийд на Куинт и каза:
— Какво имаше предвид, че пратеникът ми бил дразнещ?
— А бе… едно забавно дребно човече, приличаше почти на монах или жрец, но се оказа демон с картите. Прибра ми почти всичкото злато, преди да си тръгне.
— Накор — въздъхна Тал и поклати глава. — Е, златото е най-малкият от проблемите ми.
— Миналия път плати доста добре, тъй че не ми беше особено трудно да ги събера — каза Крийд. — Надявам се да ти стигнат.
— За начало — да — отвърна Тал, докато влизаха в къщата. — За да приключа с набора, ще ми трябват хиляда, дори две хиляди души.
— Какво си намислил?
— Ще завзема Опардум — заяви Тал. Крийд го зяпна невярващо.
— Не се занимаваш с дреболии, а?
— Дълга история, както ти казах. Ще ти обясня на чашка. Вино? Ейл?
— Което ти е по-наблизо.
Седнаха на масата и Тал донесе бутилка вино. Наля на себе си, на Куинт и на Крийд и заговори:
— Каспар е извън всякакъв контрол и вече две, може би дори три държави са готови да му скочат всеки момент. Когато се случи, смятам аз да нанеса убийствения удар.
— Хм, всичко това добре — измърмори Крийд, след като отпи, — но отмъщението не плаща сметките.
— Същото като миналия път. Плащам, докато чакаме, дял от плячката след боя.
— Това стига — каза Крийд. — Мога да доведа още хора, щом ти трябват.
— Прати вестоносци. Искам ги тук до края на лятото.
— Става.
— Колко души? — попита Куинт.
— Стотина от Инаска. Там съм роден и все още имам някои приятелчета. Други двеста или триста по границите на спорните земи. Мога да ги накарам да се съберат в Портал Оласко и да дойдат тук по море. След като никой там не знае каква ще е предстоящата битка, би трябвало да могат да се прехвърлят без проблем.
— Няма да е зле да посъберем сведения и какво прави Каспар — подхвърли Куинт.
— Имаш ли в района човек, на когото можеш да се довериш? — обърна се Тал към Крийд.
— Ще видя дали ще мога да намеря един стар приятел, Даниел Тоскова. Умен ей ще си държи устата затворена. Ако успея да го известя, ще ми съобщи едно-друго. Обаче май сега е в Далечни предели. Известяването му ще е трудна работа.
— Това го остави на мен — каза Тал. — Мога да пратя съобщения там.
— Та какъв е планът? — попита Крийд.
— Искам поне петстотин меча събрани тук, преди да тръгнем, и бих искал да се свържа с още два-три благонадеждни отряда, които могат да се присъединят за щурма.
— Това си е цял пълен батальон — каза Куинт. — Логистиката ще е истински кошмар, ако останеш на полеви условия повече от седмица-две.
— Не мисля да чакам толкова дълго. Смятам да е не повече от седмица от стъпването ни в Оласко до проникването в цитаделата.
— Как? — попита Крийд.
— Защото знам един достъп към цитаделата, за който дори Каспар не подозира — отвърна Тал.
— Познавам всяка педя от цитаделата и знам всяка врата и проход. Такъв достъп не съществува — заяви Куинт.
— Моите уважения, но грешиш. И ако все още командваше там, изобщо нямаше да проумееш как сме влезли и щурмуваме стените отвътре, в подкрепа на катерещите се по тях отвън.
— Ще трябва да ми кажеш за него — каза Куинт.
— Като му дойде времето. Първо трябва да свърша някои работи. — Тал се обърна към Крийд. — Дай ми списък на наемнически капитани, на които вярваш, и къде мога да ги намеря. Ако успеем да се доберем до тях, ще имаме отговора им до края на седмицата.
— Какво? Ти да не използваш магия?
— Всъщност да. — Тал се обърна към Куинт. — Назначи Джон за втори помощник-командир и започвайте да вкарвате хората му във форма.
— Ти къде ще си? — попита Куинт. Тал се ухили.
— След като приключа с пращането на съобщенията, ще предприема малка разходка.
— Защо? Къде ще ходиш? — попита Крийд.
— Ами нали трябва да започна войната.
Глава 18
Заблуждение
Тал чакаше.
Напрежението в кралския двор бе осезаемо. Това, че не става въпрос за обичайна аудиенция, бе очевидно от ротата кралска гвардия, строена покрай стените, и от дузината стрелци с арбалети в галериите от двете страни на залата и над трона.
Крал Риан седеше неподвижно, небрежно облечен, тъй като срещата бе свикана набързо. Вдясно от Тал стоеше мъж с черен халат, който въпреки ниския си ръст излъчваше мощ. Това беше Пъг, легендарният Черен чародей и далечен роднина на кралската фамилия по осиновяване. И също чакаше.