Целуни момичетата
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Петровска
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Целуни момичетата». Краткое содержание книги:
— Че кой е съгласен? — отговори Кайл и сви широките си кокалести рамене. Това беше неговият начин да признае, че вече не контролира положението. Случаят вече беше станал прекалено голям. — Между другото, как е Кейт Мактиърнън? — попита.
Вече бях разговарял три пъти по телефона с медицинския център на „Дюк“ тази сутрин. Бях им оставил един номер в полицейското управление на Дърам, за да ми се обадят, ако състоянието й се промени.
— Състоянието й е критично, но още се крепи — отговорих аз.
Получих възможност да разговарям с Уик Сакс точно преди единайсет часа тази сутрин. Това беше отстъпката, която Кайл ми направи.
Опитах се да изхвърля Кейт от главата си, преди да остана сам в стаята със Сакс. Въпреки това гневът трещеше и бучеше в тялото ми. Не бях сигурен дали мога да се контролирам. Не бях сигурен дори дали искам да се контролирам вече.
— Нека аз, Алекс. Нека аз да вляза при него — дръпна ме Сампсън за ръката, преди да вляза вътре. Отскубнах се от него и отидох да се срещна с доктор Уик Сакс.
— Аз ще се оправя с него.
98
— Добър ден, доктор Сакс.
Осветлението в малката безлична стая за разпити беше по-силно и ослепително, отколкото изглеждаше през еднопосочното огледало. Очите на Сакс бяха зачервени и ми се стори, че е не по-малко напрегнат от мен. Кожата на скулите му бе силно опъната. Но се държеше с мен по същия самоуверен и самодоволен начин, както и по време на разговора с Джеймс Хийкин от ФБР.
Дали гледам в очите на Казанова, запитах се аз. Възможно ли е пред мен да стои чудовището в човешки образ?
— Казвам се Алекс Крос — казах аз и тежко се отпуснах на изтъркания метален стол. — Нейоми Крос е моя племенница.
Сакс проговори през стиснати зъби. Имаше леко южняшко произношение. А според Кейт Казанова нямаше забележим акцент.
— Знам кой сте, по дяволите. Чета вестници, доктор Крос. Чел съм за нейното отвличане.
Кимнах.
— Щом сте чели вестници, трябва да сте наясно с творчеството на мръсника, наречен Казанова.
Сакс се изхили или поне на мен така ми се стори. Сините му очи бяха пълни с презрение. Не беше трудно да разбера защо никой в университета не го харесва. Русата му коса беше зализана назад, нямаше нито един косъм, който да не си е на мястото. Роговите рамки на очилата му придаваха самодоволен и снизходителен вид.
— В цялото ми минало няма нито едно доказателство за проявено насилие. Никога няма да призная тези отвратителни убийства. Не съм способен да убия и комар. Фактът, че отхвърлям насилието, е добре документиран.
„Басирам се, че е точно така — помислих си аз. — Всичките ти лица и фасади са чисти и идеално подредени, нали? Преданата ти жена — медицинската сестра. Двете ти деца. Добре документираният факт, че «отхвърляш насилието».“
Разтърках лице. Трябваше да мобилизирам цялата си воля, за да не го ударя. Той оставаше надменен и недостъпен.
Наведох се над масата и заговорих шепнешком.
— Прегледах еротичната ви колекция. Аз бях в избата ви, доктор Сакс. Колекцията е пълна с перверзно сексуално насилие, физическото унизяване на мъже, жени и деца. Това може и да не е „доказателство за проявено насилие“, но затова пък ми подсказва нещо за вашия истински характер.
Сакс отхвърли казаното от мен с едно махване на ръката.
— Аз съм известен философ и социолог. Да, аз изучавам еротиката — по същия начин, по който вие изучавате престъпното мислене. Не страдам от умствени отклонения, водещи до разврат, доктор Крос. Моята еротична колекция е ключът, с който се опитвам да разбера фантазиите на западната култура, ескалиращата война между мъжете и жените. — Той повиши глас. — Освен това не можете да ме принудите да давам обяснения за личния си живот. Аз не съм нарушил законите. Дошъл съм тук доброволно. Докато вие сте влезли в моя дом без разрешение за обиск.
Опитах се да наруша равновесието на Сакс, като му задам страничен въпрос.
— Как си обяснявате факта, че имате такъв успех сред младите жени? Вече са ни известни сексуалните ви завоевания сред студентките. Осемнайсет, деветнайсет, двайсетгодишни. Красиви млади жени, ваши студентки в някои случаи. За това поне със сигурност има доказателства.
За част от секундата гневът му изби на повърхността. След това се овладя и направи нещо странно и може би доста показателно. Демонстрира своята потребност да упражнява власт и контрол, да бъде звездата на шоуто дори и пред мен. Без значение какви бяха отношенията ни.
— Защо имам успех с жените ли, доктор Крос?
Той се усмихна и езикът му заигра между зъбите. Съобщението беше изтънчено, но достатъчно ясно. Сакс ми казваше, че знае как да упражнява сексуален контрол над повечето жени.