Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Тоест… в какъв смисъл…
— В романтичния — натъртва Шара. — В сексуалния.
— Значи Воортя е била…
— Тя била Божество. И това означава, че няма как да си представим точно какво и как е правила. Все едно — скоро проличало, че Воортя имала и други цели освен романтичната връзка. Използвала връзката си с Божеството Аханас, за да създаде Града на остриетата, призрачния остров, където нейните поклонници щели да я чакат след смъртта си. Според най-често срещаното описание на сътворяването му двете Божества нагазили в морето и белите брегове се надигнали под краката им. В известен смисъл това било и в пълно съответствие, и в пълно противоречие на тяхната природа: живот след смъртта, съзидание отвъд разрухата. Това било деяние, което сякаш напълно отричало само себе си, затова било неизбежно двете Божества да се слеят така, че на някакво равнище не им е било лесно да се различат. Но щом Воортя получила каквото искала, щом осигурила задгробен живот на поклонниците си, тя се отделила от Аханас. А това не било лесно в този момент.
Малагеш си спомня рисунките по стените в стаята на Чоудри и пита тихо:
— Отрязала е собствената си ръка, нали?
Шара я гледа изпитателно.
— Как се сети?
— Чоудри го е нарисувала на стената в стаята си. Две фигури стоят на остров и едната си отсича китката. Отрязала си е ръката, която Аханас е държала, нали?
Шара побутва очилата си нагоре.
— Да, това е направила. Така се представя нагледно нещо, което е немислимо за нас — смъртните. Воортя била принудена да се осакати, за да се откъсне от Аханас, за да остане вярна на себе си и да се съхрани като Божеството, което нейните поклонници избрали да следват. Деянието ѝ било неимоверно жестоко сътресение и за двете Божества и дори след обединението на Континента те и техните народи отказвали да имат нещо общо помежду си. Но аз подозирам, че за Воортя последствията са били много по-лоши.
— Защо?
— Тя се променила забележимо. Преди това винаги са я изобразявали като четирирък звяр, твар с бивни, рога и зъби. Общо взето — чудовище. Но след това вече я изобразявали като четириръка жена, готова за битка — с броня, меч и копие. И повече не проговорила.
— Никога ли?
— Никога. Има какви ли не предположения за преобразяването ѝ. Някои се питали дали не е онемяла от потрес. Други обаче твърдят, че връзката с Аханас я е променила и тя вкусила в мимолетен миг живота и любовта. Докоснала се до съществуване отвъд мъките и унищожението. Тя била посветена на войната и не можела дори да си въобрази, че и това го има. Но внезапно научила, че е така. А после трябвало да го отхвърли и пак да стане каквато е.
— Защо би постъпила така?
Шара свива рамене.
— Доколкото мога да отгатна — защото народът ѝ се нуждаел от нея. Обещала им задгробен живот и клетвата я обвързвала. Тези неща имат собствена сила, ако ме разбираш. До този момент Воортя не била побеждавана никога. Нито тя, нито нейният народ губели битки. Но за да постигне тази победа, за да надделее и да създаде живот отвъд смъртта за своите чеда, тя била принудена да победи самата себе си, да порази собствената си същност, да се пожертва. Ето го пак това противоречие: живот чрез смърт, победа чрез поражение. И според мен след това деяние тя тъй и не се опомнила напълно.
— Какво общо има това?
— Подозирам — проточва Шара, — че ако воортяштанският задгробен живот все още съществува някъде, неговата устойчивост може да се дължи някак тъкмо на това деяние. Саможертвата е обещание в известен смисъл, тя е символична размяна на сила. Воортя е дала огромната си мощ, за да сътвори задгробния живот. И аз предполагам, че тази мощ се е изплъзнала на гнева на каджа и все още може да бъде намерена някъде, привързала е към този свят нейния живот отвъд смъртта.
— И… къде е?
— За какво питаш?
— За тази… как го каза — мощ?
— О, нямам представа. Излизаме далеч извън пределите на нормалните знания. Връзката на Воортя с Аханас е предшествала основаването на град Баликов. Доколкото мога да се досетя, ти си се сблъскала с нещо, което се е случило в най-ранната епоха, преди Божествата дори да разберат какво представляват всъщност.
— Може ли… може ли да е тинадескитът?
— В какъв смисъл — тинадескитът като физическо проявление на тази сила ли? — пита Шара. — Това е… Тюрин, тази идея си я бива! Но пак остават много въпроси без отговор, особено за онова чудато въплъщение, което си видяла — дали е имало нещо общо с истинската Воортя, за какво им е било да разрушават рудника, тоест източника на собствената си мощ?