Хладнокръвно отмъщение

61.

Естерхази гледаше внезапната суетня на борда на „Фергелтунг“, когато моторната лодка се приближи неочаквано откъм яхтклуба. Той приближи един бинокъл към очите си и се взря напрегнато в нея през затъмнените стъкла на главния салон. В първия момент – тъй като такова директно приближаване бе невероятно, – се зачуди дали не би могъл да е Пендъргаст. Но не: беше някой, когото никога преди не беше виждал, кацнал някак несигурно на носа на малкия плавателен съд.

Фалконър се приближи.

— Той ли е?

Естерхази поклати глава.

— Не. Не знам кой е този човек.

— Ще разберем. – Фалконър излезе на задната палуба.

— Хей, яхтата! – каза мъжът, кацнал на носа. Беше Облечен, дори натруфен, в моряшки стил: тъмносин блейзер, фуражка, шал за врата.

— Здрасти – извика Фалконър с приятелски глас.

— Съсед съм – обяви мъжът. – Възхищавах се на яхтата ви. Безпокоя ли ви?

— Съвсем не. Ще се качите ли на борда?

— С удоволствие. – Мъжът се обърна към служителя от яхтклуба: – Непременно ме чакайте.

Човекът кимна.

Яхтсменът стъпи на дървената платформа в задната част на яхтата, докато Фалконър отваряше щурца на кърмата, за да го пропусне на борда. Добирайки се до палубата, непознатият приглади блейзера си и протегна ръка.

— Казвам се Бетъртън – каза той. – Нед Бетъртън.

— Аз съм Фалконър.

Естерхази разтърси ръката на Бетъртън на свой ред, усмихвайки се, но не каза името си. При усмивката драскотините по лицето му го засмъдяха. Това нямаше да се повтори: Констанс беше заключена в трюма, с оковани в белезници ръце, със запушена уста, с лепенка отгоре. И въпреки всичко по гърба го полазиха студени тръпки, когато си спомни изражението на лицето й в къщата в Горен Ийст сайд, бе забелязал две неща в това изражение, толкова ясни, колкото и това, че е жив: омраза – и умствена яснота. Тази жена не беше луда, както беше предполагал. И омразата й към него беше обезпокоителна в своята интензивност и убийственост. Той си даде сметка, че е доста разстроен.

— Шляех се наоколо – Бетъртън посочи неопределено с палец над рамото си – и си помислих дали да не спра и да ви пожелая приятна вечер. И – за да съм честен – запленен съм от вашата яхта.