Императрицата на слънцето
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-103-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Императрицата на слънцето». Краткое содержание книги:
— Теб скоро не те бях виждала с една от тези — каза мисис Ядав, училищната секретарка, която отговаряше за извинителните бележки. Размени неговата бележка срещу училищна бележка за закъснение. — Социални грижи? — тя погледна съжалително Еверет М.
Не, бях в паралелна вселена, където се сражавах с нанотехнологичен ужас и със собственото си копие, помисли си Еверет М. И държа края на твоя свят в празен буркан от фъстъчено масло на прозореца в стаята си.
— Просто рутинно посещение — отговори той. Още една част от измамната игра на Шарлът Вилие.
— Посещенията в Социални грижи никога не са рутинни — каза секретарката. — Знае ли мисис Пакъм?
— Да, знае — излъга Еверет М.
— Ще ѝ пратя един мейл за всеки случай — каза мисис Ядав.
Докато изваждаше учебниците от гардеробчето си, Еверет М усещаше как металът вибрира под пръстите му, просто притъпено бръмчене. Той отстъпи. Не, не гардеробчето; цялото училище „Борн Грийн“ бръмчеше, сякаш стоманените греди, които го удържаха, вибрираха като струни на китара. Еверет М се осмели да задейства Трин сетивата си за момент. Вслуша се дълбоко, разтвори очи за електрическите и магнитните полета. Нищо. Бръмченето, вибрацията, беше само в главата му. Вече знаеше какво е: бръмченето на Наан в стъкления им затвор. Бръмчене. Бръмчене в буркана, бръмчене в главата му. Бръмчене из коридорите на „Борн Грийн“. Бръмчене в часа по математика.
— Мистър Синг, с нас ли сте или само минавате през тази планета?
— Извинете, сър.
Бръмчене при автомата за кола по време на междучасието. Чесни Дженингс и Карл Дарбишър се появиха от двете му страни. В света на Еверет М двамата бяха побойници от ниска класа и негови врагове. Гонители на зубрачите.
— Значи Социални грижи, а.
Е, нищо ново и в това измерение.
— Та какво стана… отведоха те, защото майка ти е педофил, или?
Бръмченето се превърна в оглушителен рев. Еверет М почувства как енергията протича в лазерите му. Студът го стегна като в клещи. Технологията на Трин черпеше от резервите на собственото му тяло. Против волята му панелите по ръцете му се разтваряха. Трябваше да употреби и последната си капка воля, за да ги застави да се затворят.
— Откажи се — произнесе Еверет М.
— А ако не искам?
Еверет М насочи мислено енергия към дясната си ръка. Грабна неотворената кола на Карл Дарбишър. Сложи палец под дъното ѝ, а кутрето си върху капака. Стисна. Шевовете ѝ се разпукаха, алуминият се смачка и разцепи, напитката експлодира и обля Дарбишър и Дженингс от главата до петите. Двамата отскочиха. Белите им училищни ризи бяха опръскани с кафяви петна.
— Не трябваше да намесваш майка ми — обясни Еверет М.
Пусна плоския диск от сплескан метал в кошчето за боклук.
До обяд слухът се бе разнесъл из цялото училище: чрез текстови съобщения, Фейсбук, Блекбери месинджър, от уста на уста. Дори готините хлапета, онези, които сякаш никога не правеха нещо особено, но пък го правеха по възможно най-стилния начин, го погледнаха. Просто поглед, за момент, може би съпроводен с късо навеждане на брадичката, но пък признание.
— С голи ръце ли го направи? — попита Нилеш Вирди, приятел и в двете вселени.
— Не, аз съм извънземен киборг, който е превзел тялото на Еверет — отговори Еверет М. — Как, според теб, го направих?
— Да не тренираш? — попита Готи Ема, кралицата на Емо момичетата.
Дясната ѝ ръка, Нуми, подаде на Еверет М кенче с кола.
— Можеш ли да го направиш с диетична? — попита тя и приготви телефона си. — Заминава направо в Ютюб. Мисля си за около двайсет милиона хита.
Еверет М ѝ върна кутията.
— Не се занимавам с фокуси.
— Ще дойдем да те видим как пазиш вратата! — извика след него Нуми, докато той се отдалечаваше.
Ако слухът се бе разпространил из цялото училище, значи беше достигнал и до мисис Пакъм. Подаде глава в часа по английски на мистър Боутенг:
— Еверет, нещо против да разменим няколко думи? В кабинета ми.