Чуждо тяло [bg]

— Идеално. — Саманта взе флашката. — Мисля, че наистина ще свърши работа — каза тя, изправяйки се.

— И аз — отвърна той. — Захващай се с него.

— Смятай, че съм го направила.

Убеден, че тя ще си удържи на думата, Кал потупа Сантана окуражително по рамото. След като излезе от стаята й, той се насочи към официалната дневна с твърдото намерение да се върне към мача от Националната футболна лига, който гледаха заедно с Даръл. Но докато крачеше, мислите му се върнаха към обезпокоителния епизод с Вийна. Въпреки че тя беше най-добрият им служител, той се запита дали да не обсъди с останалите явната й емоционална нестабилност. Единственото, което го възпираше, беше опасението му, че Петра, която беше против всякакъв флирт между Кал или Даръл и някоя от сестрите, щеше да злорадства и да го изтезава с непрестанното „Казвах ли ти аз“. Отгоре на всичко му беше неудобно, че е бил използван така очевидно. Внезапно Кал се спря. Припомни си последния коментар на Вийна, че „иска поне веднъж в живота си да докаже, че баща й е грешал“.

Защо „поне веднъж“? — запита се Кал. Той вдигна пръст към устата си и разсеяно се замисли.

— О, господи! — възкликна той внезапно. Обърна гръб на официалната всекидневна и хукна към крилото за гости, където бяха настанени медицинските сестри. Когато стигна до стаята на Вийна и Самира, заблъска по вратата, крещейки името на Вийна. След като не получи отговор, опита да отвори вратата с надеждата, че страховете му ще се окажат неоснователни. За жалост не беше така. Завари Вийна да лежи спокойно на леглото си със затворени очи. В ръката си стискаше празна пластмасова опаковка от золпидем.

Той я сграбчи за раменете и грубо я повдигна. Главата й увисна, но очите й се отвориха с големи усилия.

— Божичко, Вийна! — извика Кал. — Защо? Защо го направи?

Знаеше много добре, че ако тя сега умреше, с цялото начинание, така грижливо подготвено от него, щеше да е свършено.

— Това е справедливо — промърмори Вийна. — Живот за живот.

Тя се опита да се отпусне обратно и Кал я пусна върху леглото. Измъкна мобилния си телефон и бързо набра Даръл. Когато Даръл се обади и промърмори, че му пречи да гледа мача, Кал му изрева да млъкне и да извика линейка колкото се може по-бързо, защото Вийна е взела свръхдоза и трябва да й се направи промивка.

После захвърли телефона до леглото и издърпа отпуснатото тяло на Вийна до ръба, така че главата й да увисне надолу, и бръкна с пръст в гърлото й, за да я накара да повърне. Не беше никак приятно. Хубавата част беше, че върху съсипания килим се поръсиха повече от дузина непокътнати таблетки золпидем, както и няколко раздробени. Лошата част беше, че и той самият повърна.