![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/5/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Теодор Буун #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692688
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
— Баща ти да не е Уудс Буун?
Според значката мъжът се казваше Снийд.
Най-сетне, възкликна наум Тео.
— Да, сър.
— И майка ти е адвокат, нали? — добави Снийд.
— Да, сър.
Бард отпусна раменете си и спря да пише. Изглеждаше озадачен. Навярно си мислеше: „Страхотно. Момчето не само познава разпоредбите по-добре от мен, но и родителите му могат да ме осъдят, ако допусна сериозна грешка“.
Снийд се опита да му помогне, като зададе напълно безсмислен въпрос:
— Наблизо ли живеете, деца?
Дарън бавно вдигна ръка и отвърна:
— Домът ми е на няколко преки от тук, на Емит стрийт.
Настъпи мълчание. Никой не беше сигурен как да продължи. В този миг Сибли Тейлър слезе от колелото си и отиде при Тео. Усмихна се на Бард и Снийд и заяви:
— Не разбирам. Защо не си помогнем взаимно? Ейприл е наша приятелка. Полицията я издирва. Ние също. Не правим нищо лошо. Какъв е проблемът?
Бард и Снийд не успяха да измислят отговор на тези прости въпроси.
Във всеки клас има по едно дете, което винаги действа прибързано или дръзко изрича на глас мислите на останалите. В групата за издирване такова дете беше Арън Хелбърг. Той говореше английски, немски и испански и обикновено се забъркваше в неприятности и на трите езика. Без каквото и да е предупреждение Арън подхвърли:
— Не трябва ли да търсите Ейприл, вместо да тормозите нас?
Полицай Бард си пое дълбоко въздух, сякаш някой го бе ритнал в стомаха. Изглеждаше готов да открие стрелба. Снийд се намеси:
— Добре, ето какво ви предлагаме. Може да раздавате флайъри, но не и да ги залепяте върху публична собственост: стълбове, пейки на автобусни спирки и така нататък. Вече наближава пет часът. Искам да се приберете вкъщи в шест. Справедливо ли е?
Полицаят млъкна и се втренчи в Тео. Той сви рамене и отвърна:
— Да.
Всъщност не беше справедливо. Те имаха право да лепят флайърите върху електрически и телефонни стълбове, и то през целия ден. (Но не и на градските пейки.) Полицията не разполагаше с юрисдикцията да променя общинските разпоредби или да заповядва на децата да се прибират в шест часа вечерта.
В момента обаче те се нуждаеха от компромис и предложението на Снийд не звучеше толкова зле. Издирването щеше да продължи, а полицаите можеха да изтъкнат, че са успели да въдворят ред. Тео бе научил, че разрешаването на всеки спор е свързано с компромиси от двете страни.
Екипите се върнаха в Труман Парк, където издирващите се прегрупираха. Четирима си тръгнаха заради други ангажименти. Двайсет минути след като се разделиха с Бард и Снийд, Тео и приятелите му отидоха в квартала „Мори Хил“. Намираше се в югоизточната част на града, възможно най-далеч от „Делмонт“. Там раздадоха десетки флайъри и разговаряха с любопитни съседи. Приключиха точно в шест часа.
5
В дома на семейство Буун съществуваше строго установена традиция по отношение на вечерята. В понеделник винаги се ходеше в „Робилио“, стар италиански ресторант в центъра на Стратънбърг, недалеч от кантората. Във вторник получаваха супа и сандвичи в приюта за бездомни, където помагаха като доброволци. В сряда господин Буун носеше вкъщи китайски специалитети от „Златният дракон“ и всички се хранеха пред телевизора. В четвъртък госпожа Буун купуваше печено пиле, хумус и тънка пита от една турска закусвалня. В петък Тео и родителите му посещаваха „Малуф“, популярен ливански ресторант, чиито възрастни собственици постоянно се караха. В събота тримата се редуваха в избора на място. Тео обикновено се спираше на пица и филм у дома. В неделя госпожа Буун приготвяше сама вечерята. Тео изобщо не харесваше ястията й, но беше достатъчно съобразителен и не го казваше на никого. Марсела не обичаше да се застоява в кухнята. Работеше усилено и по-голямата част от деня й минаваше в кантората. Ето защо не й се бързаше към къщи, за да прекара още няколко часа пред печката. А и в Стратънбърг имаше множество добри ресторанти с различна националност. Според Марсела Буун храната трябваше да се приготвя от професионалисти. Тео нямаше нищо против да яде навън. Баща му също. Когато все пак готвеше, Марсела очакваше от Уудс и Тео да изчистят след нея, а двамата предпочитаха да избягват миенето на чинии.
Винаги вечеряха точно в седем — друг навик на организираните хора, които препускат през деня, като непрекъснато хвърлят по едно око на часовника. Тео взе порцията пилешко и скариди в сладко-кисел сос и се настани на канапето. После остави малка чинийка на пода, където кучето го дебнеше с огромно нетърпение. Джъдж обичаше китайски специалитети и се хранеше в хола заедно с останалите. Кучешката храна му се струваше обидна.