Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
Той сви рамене.
Корбет пристъпи, вперил поглед в мъжа. Ликуващия беше широколик, с раздалечени очи, тънки устни, чип нос и пълни бузи, изглеждаше веселяк, в чиято природа има и малко безочие. Светлата му коса беше съвсем ниско остригана. Скоро беше обръснал и горната устна и брадичката си.
— Не сполучите ли там — прошепна Корбет, — идете в абатството «Сейнт Огъстин» до Куенингейт. Кажете името ми и ще видя какво мога да сторя…
Корбет се сбогува и се запъти към мястото, където Ранулф — тежко отпуснат — държеше юздите на коня му.
— Ранулф — тихо рече Корбет, стъпил с един крак на стремето, — Коледа е време на дружелюбие, отзивчивост и добро настроение. Поклонниците, тръгнали към Кентърбъри, спират тук, за да се помолят или да изпеят някой химн — Корбет се намести на седлото. — Сега да побързаме.
Корбет пришпори коня си напред. Ранулф го последва, а Чансън, яхнал дребния си кон, се бореше с товарното конче, което показваше проклетия си нрав. Зад тях с отдалечаването си по пътя виковете за сбогом на «Веселяците» постепенно заглъхваха.
— Самотно е тук — отбеляза Ранулф.
— Зимата превръща всички ни в отшелници — отвърна Корбет. Приведе се ниско на седлото и сведе глава срещу безмилостния вятър. Щеше да е доволен, когато стигнеха абатството «Сейнт Огъстин». Дотегнали му бяха ледените висулки, провиснали навсякъде, мразовитата мъгла, сипещите се бързо и нагъсто снежинки, подобни на бели райски пчели, скованата от студ земя, сякаш стегната в желязна ризница, и надвисналото над тях като плащ от олово небе. Поне, утешаваше се сам, кралят беше дал дума на главния си писар да го пусне да се прибере у дома за Богоявление. Корбет очакваше празника с нетърпение, жадуваше да остане насаме със златокосата Мейв и двете си деца, Едуард и Елинор. Миг покой, пращящ огън, посет[17], печени кестени и ябълки, греяно вино с подправки и мускатово орехче, задушено говеждо и най-вече — лейди Мейв. Щеше да легне до нея, а после да съчини поема. Всъщност началото на поемата вече беше готово:
— Господарю, каква е тази работа в Кентърбъри?
— Краски дела, Ранулф! — Корбет се събуди от унеса си. — Преди три години на Адам Блексток, собственик на «Ярост», капер, устроили клопка. Бил убит при Оруел. Човекът, който е давал заповедите тогава, бил кентърбърийски търговец на име Уолтър Касълдийн.
— Който сега е кмет.
— Същият — потвърди Корбет. — Касълдийн имал и все още има близък приятел, търговец от Ханзейския съюз, Вилхелм фон Паулентс.
— Който пристига в Англия със семейството си.
— Точно така. Ще гостуват на сър Уолтър и краля, ще отседнат в имението Мобисон в покрайнините на града, недалеч от пътя за Дувър — Корбет навъсено изгледа небето. — Паулентс идва заедно със съпругата и сина си, с една прислужница и телохранител — наемник на име Сервин. Носят нещо, което Паулентс до скоро считал за изгубено: Манастирската карта, която показва къде в Съфолк лежи заровено несметно съкровище. Картата е шифрована. Преди пет години Паулентс изпратил картата на Касълдийн, но Блексток я заграбил от «Девойката от Любек», който пресрещнал и потопил. Възнамерявал да занесе картата на своя полубрат Хюбърт, умен и образован мъж, който можел да разчете тайнописа, за да заграбят съкровището. Блексток плавал към Оруел за среща с брат си, когато сам попаднал в клопка и бил убит. Истинската карта така и не била намерена, а Хюбърт, който дори сред най-изкусните в превъплъщенията измамници е признат за майстор на предрешаването, чисто и просто изчезнал.
— И никой ли не оцелял от «Ярост»?
Внезапно над пътя, като изгубена в тъмнината душа, прелетя бухал и конят на Корбет трепна. Той погали успокоително коня си по шията, после дръпна юздите, за да го остави да се съвземе. Зад тях Чансън ругаеше и се мъчеше да се справи с товарното конче, което също се беше изплашило.
— Никой — Корбет преметна юздите през ръка и с копнеж загледа в далечината към светлините на града. — Избесили хората от екипажа до един. «Ярост» бил претършуван от върха на мачтата до корпуса, но от Манастирската карта нямало и следа. Вероятно Блексток я е унищожил. Както и да е, Паулентс не спрял да търси и най-накрая намерил копие на хрониката, от която била взета оригиналната карта. Сега я носи със себе си в Англия, а двамата с Касълдийн ще осигурят средствата за намирането на съкровището.
— Ами кралят? Ами ние?
17
Напитка от горещо мляко, ейл, вино, често подсладена и с подправки. — Бел.прев.