Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Картър, ако не греша? Срещнахме се на Междуконтиненталния преди няколко години. Тогава не бяхте униформен.
— Здравейте Грант. О-о, зарежете униформата. Нося я тук само за авторитет. Това е единствения начин, по който могат да се издават заповеди. Елате с мене. Гранитния Грант, нали така ви наричаха?
— Е-е … да.
Влязоха в помещение, което очевидно беше операционна зала. Грант погледна през панорамния прозорец и видя облечните в бяло мъже и жени, които се суетяха, заобиколени от метални инструменти, остри и хладни. Всичките изглеждаха дребни поради изобилието на електронна апаратура, която беше превърнала медицината в клон на инженерството.
Вкараха операционна маса. Върху бялата възглавница ясно се виждаха рошавите прошарени коси.
— Бенеш ли е? — прошепна Грант.
— Бенеш — потвърди мрачно генерала.
— Какво се е случило с него?
— Добраха се до него, в края на краищата. Грешката е наша. Живеем в електронен век, Грант. Всичко, което правим, е с помощта на нашите транзисторни слуги. Отблъскваме всичките си врагове като манипулираме потоци електрони. Бяхме обезопасили целия маршрут, но само срещу врагове, снабдени с електроника. Не бяхме предвидили кола с човек на кормилото и пушки с хора на спусъците.
— Предполагам, че не сте хванали нито един жив.
— Никой. Човекът в колата загина на място. Другите бяха убити от нашите куршуми. Ние също загубихме няколко човека.
Грант отново погледна надолу. Лицето на Бенеш беше пребледняло, като от успокоително.
— Предполагам, че е жив, така че все още има надежда.
— Жив е. Но няма много надежда.
— Някой успя ли да поговори с него? — попита Грант.
— Капитан Оуънс, Уйлям Оуънс. Познавате ли го?
Грант поклати глава.
— Бегло си го спомням от летището, понеже Гондър го извика по име.
— Оуънс е говорил с Бенеш, но не е получил важна информация. Гондър също е говорил с него. Вие сте говорили с него повече от всеки друг. Каза ли ви нещо?
— Не, сър. А и не бих го разбрал. Моята мисия беше да го доведа тук и това е всичко.
— Разбира се. Но сте говорили с него и може би е казал повече, от това, което е имал намерение да каже.
— Ако го е направил, пропуснал съм го. Но не мисля, че е казал нещо. Като живееш от Другата страна се научаваш да си държиш устата затворена.
Картър се намръщи.
— Не е необходимо да бъдете надменен, Грант. По същия начин се научаваш да се държиш и от тази страна. Ако не знаете това… Извинявайте, не беше необходимо.
— Няма нищо, генерале — Грант повдигна рамене.
— Проблемът е там, че не е говорил с никого. Беше изваден от строя преди да успеем да се доберем до това, което искахме от него. По-добре да не беше напускал Другата страна.
— Докато идвах, минах покрай място, обградено с…
— Там се случи. Още пет преки и щяхме да сме тук, в безопасност.
— Какво му е сега?
— Мозъчна травма. Ще трябва да го оперираме и поради това се нуждаем от вас.
— От мене? — каза неразбиращо Грант. — Чуйте ме, генерале, в мозъчната хирургия аз съм дете.
Картър не реагира на думите му и те прозвучаха кухо и за самия Грант.
— Елате с мене — рече Картър.
Грант го последва през една врата, по къс коридор, до друга стая.
— Централната наблюдателна зала — поясни кратко Картър. Стените бяха покрити с телевизионни екрани. Креслото в центъра беше заобиколено с полукръгъл, наклонен пулт, отрупан с превключватели.
Картър седна, а Грант остана прав.
— Нека ви обясня накратко ситуацията. Разбирате, че Ние и Те се намираме в равновесно положение.
— И сме така от доста време. Разбира се.
— Все пак, равновесието не е лошо нещо. Състезаваме се, тичаме изплашени през цялото време и успяваме да направим доста по този начин. И двете страни. Но ако равновесието трябва да се наруши, то това трябва да стане в наша полза. Разбирате, нали?
— Мисля, че да, генерале — сухо се съгласи Грант.
— Бенеш представлява възможността за такова нарушение. Ако можеше да ни каже това, което знае …
— Мога ли да задам един въпрос, сър?
— Да, разбира се.
— Какво знае той? От какъв характер е информацията му?
— Не още. Не още. Изчакайте малко. Точният характер на информацията е без значение в момента. Нека да продължа… Ако можеше да ни каже това, което знае, тогава равновесието се нарушава в наша полза. Ако умре, или дори ако се възстанови, но без да е способен да ни даде информацията, поради мозъчно увреждане, тогава паритета остава.
— Като изключим човешката тъга поради загубата на един велик ум, може да се каже, че поддържането на равновесието не е толкова лошо нещо — вмъкна Грант.