Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
За пръв път от десет години, откакто годеницата му Тори Уилкинс почина, Мърсър бе допуснал някого в живота си, но само за да го загуби отново. Сега, когато погледнеше някоя жена, той не си позволяваше да изпита никакви чувства. Мърсър живееше като отшелник и болката му помагаше да пренебрегне сексуалния аспект на човешката си същност. В редките случаи, когато ня-коя привлекателна жена влезеше в „При Дребосъка“, който Мърсър и Хари посещаваха, противоречивите му чувства го караха да бъде намусен и необщителен.
— Не се притеснявай — опита да се усмихне той.
Хари се надигна от дивана, нави крачола на панталона и сложи протезата си. Беше загубил крака си толкова отдавна, че вървеше до бара съвсем естествено и без да куца видимо.
Мърсър се бе запознал с него в нощта, когато се премести в ремонтираната къща. Бе отишъл в „При Дребосъка“, за да се разнообрази от скучното разопаковане на багажа, а Хари сякаш живееше в западналото заведение. Хари беше два пъти по-възрастен от Мърсър, но и двамата обичаха самотата и алкохола. Те не анализираха приятелството си, започнало оттогава, но познатите им смятаха, че всеки търси в другия семейството, което няма.
Хари нямаше деца и искаше да бъде сигурен, че някой ще го помни, след като си отиде от този свят. Мърсър харесваше уравновесеността и отговорността на приятеля си и се радваше, че може да прояви лоялност към някой друг, освен към себе си. Двамата си приличаха в много отношения и взаимно се допълваха. Хари въздействаше на Мърсър с умереността си, а жизнеността на по-младия мъж напомняше на стареца какъв е бил животът му преди години. Постепенно те се научиха да разчитат един на друг — нещо, което дотогава им бе непознато. Случайното им познанство укрепна във връзка, по-силна от тази между баща и син, защото се основаваше на свободен избор.
Мърсър направи по-слабо кафе за стареца, а Хари запали първата от четирийсетте си цигари за деня. Хари беше по-тих от обикновено и Мърсър разбра, че нещо го безпокои.
— Какво има?
— Нищо. — С течение на годините Хари бе отслабнал и кожата на лицето му беше увиснала. Но гласът му още беше силен. — Откога се познаваме?
— Вече седем години. Защо?
— Направих грешката да гледам новините преди два дни. Показаха репортаж за остаряването.
— По дяволите.
— Да, точно така. Знаеш ли, че статистически е трябвало да съм умрял преди петнайсет години? Според експертите съм водил по-опасен начин на живот от член на банда в Лос Анджелис. Пуша по два пакета цигари на ден, изпивам по две бутилки алкохол всяка седмица и последният път, когато правих гимнастика, беше през Втората световна война.
Мърсър се засмя.
— Не се безпокой за това. Ти си в другия край на спектъра, това е всичко. Своеобразна компенсация за побърканите по здравето типове от Уолстрийт, които умират на четирийсет години. Кога се разболя за последен път?
— Тази сутрин.
— Препиването не се брои.
— Господи. Знам ли? Преди години.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не знам. Може би смъртта.
— Страхуваш се, че ще умреш? Всеки се страхува.
— Не, повече се страхувам да живея — каза Хари през облака от дима на новата си цигара. — Смъртта започва да ми харесва.
Мърсър го изгледа строго.
— Не говори така, старче.
Мърсър бе загубил родителите си, когато беше още дете. Баба му и дядо му ги заместиха отлично, но и те починаха, когато беше студент първа година в Университета на Пенсилвания. Мърсър познаваше смъртта и я бе виждал в стотици форми. Но думите на Хари, че я очаква, го смразиха. За Мърсър смъртта беше враг, срещу когото трябваше да се бори с всички сили.
— Успокой се, още не съм умрял. Просто смъртта вече не ми се струва толкова лошо нещо. — Настроението на Хари видимо се подобри. — Пък и ако си отида, „При Дребосъка“ ще загуби най-добрия си клиент.
— Може би, ако си платиш сметката.
— Предполагам, че се дължи на депресията около рождения ми ден. Е, какво ще правиш днес?