Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Вие!
Младото момиче забрави, че доскоро беше готово да влезе дори в леглото на мастър Джон, само и само да получи малко пари. Сигурно защото положението, в което беше изпаднала, беше много по-лошо от всичко, което би могъл да й стори ужасният й господар. А сега беше напълно безпомощна, изложена на произвола на този тъмноок чужденец с бронзова кожа, който тази вечер се беше отнесъл тъй отвратително с нея. Дъхът му охлаждаше гръдта й, все още влажна от целувките, ръката му притискаше бедрото й.
— Вие! — изтръгна се задавен стон от гърдите й.
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка, а присвитите очи се впиха в лицето й.
— Да, аз. А вие искахте да уловите в капана Робърт, нали? Мизерна малка крадла! Умел трик, трябва да призная. Да се вмъкнете като прелъстителка в стаята на един мъж, да го окрадете и веднага да изиграете ролята на трогателна невинност… — Джейми отвратено поклати глава. — Жалко. А аз почти повярвах, че сте нещо особено. Дълбоко ме разочаровахте. Вие сте една най-обикновена курва — и на всичкото отгоре крадла!
— Не съм крадла! — възпротиви се отчаяно Жаси. Страшно й се искаше да умре.
— Така ли? — Мъжът предизвикателно вдигна вежди.
— Махнете се от мен! — Жаси се опита да го отблъсне, но кракът му притискаше бедрата й като в желязна скоба. Когато поиска да го удари през гърдите, той сграбчи китките й. — Не съм крадла!
— Парите са в ръката ви, мис. Видях нежните ви пръстчета да се ровят в джоба на жакета ми. Все още не сте заслужили откраднатата монета. Разбира се, ще ви дам възможност да го сторите.
— Не! Не! — Жаси гневно се опитваше да освободи ръцете си, надигаше се срещу него, но по този начин само се притискаше по-силно до гърдите му. Напразно извиваше тялото си и риташе с крака. Мъжът не се помръдваше, твърд като скала и топъл като лятно слънце. Жаси твърде ясно осъзнаваше физическата му сила, докато тя лежеше под него гола и уязвима. И заловена в кражба… Не можеше да се пребори с него. Съпротивата само я караше да усеща върху себе си силата на твърдите мъжки мускули.
Най-после престана да се съпротивлява и се опита да преглътне напиращите в очите й сълзи. Съзнанието, че не е при своя златен рицар, а при неговия жесток приятел, беше по-болезнено от всякога. Не, никога нямаше да се отдаде на този негодник. Нямаше и да го моли за милост, нито да му признае отчаянието си. Можеше само да се надява, че мъжът над нея ще се откаже от съмнителното удоволствие да я изнасили — и нямаше да я предаде на властите като крадла.
Джейми не откъсваше очи от нея. Ако беше възможно да се умре от унижение, помисли си Жаси, сега щеше да е дошъл последният ми час. Веднъж беше чула да казват, че в омразата е скрита животворна сила. Вероятно щеше да се изплъзне от лапите на смъртта, защото мразеше този мъж с цялата си душа. Затова решително впери очи някъде настрани и зачака.
Лордът внезапно се раздвижи и Жаси изпищя. Но той не й обърна внимание. С една ръка сграбчи китките й, а с другата разтвори пръстите й и изтръгна монетата. Жаси не реагира и продължи да гледа някъде в мрака.
— Имате ли извинение? — Когато не го удостои с отговор, той се изсмя. — О, защо не бях Робърт! Щяхте да избухнете в сълзи и да го уверявате в невинността си. Или щях да чуя трогателна история за гладуващи деца и кой знае още какви лъжи. Ала аз не съм Робърт — затова внимавайте!
— Не, не сте Робърт. Вие сте отвратително, безскрупулно чудовище — проговори младата жена, все така обърната към тавана. О, Господи, никога ли нямаше да се отърве от този мъж! Ако уведомеше властите, с нея беше свършено. Щяха да я осъдят и да я обесят.
— О, бих искал да ви възразя, мила моя. Обикновено се отнасям с голяма нежност към жените, независимо дали са дами или проститутки. Само че не мога да понасям крадлите. — От гърлото й се изтръгна задавен вик, когато мъжът грубо мушна бедрото си между нейните.
Жаси беше повярвала, че е невъзможно да претърпи още по-ужасни унижения. Ала сега разбра, че се е заблуждавала. Гневът й нарасна, а заедно с него и съпротивата. Ала пръстите му безмилостно се плъзнаха в най-интимната част на тялото й, решени да я изследват докрай. Лицето й пламна от срам и тя отчаяно замята глава.
— Ще викам за помощ… Ще ви обвиня в опит за изнасилване…
— Вие ли? Та вие сте проститутка и доброволно дойдохте в стаята ми! — отговори развеселено той.