Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Градовете ми се сториха много модерни с хотели на Хилтън, Холидей Ин и Рамада, със затворени за автомобили търговски центрове, с модни къщи и бърз транспорт. С храната не беше същото. Според мен те още се учеха да имитират основните популярни ястия от американската кухня, но попаднах на чудесен овчарски пай, какъвто бях яла в Англия. Рядко сервираха вода с яденето, ако го правеха, никога не й слагаха лед.
Аз обикнах хората и техния по-различен начин на изразяване:
чипс — за френските картофки
шейла — за младо момиче
Буш — за отдалечените селски райони
джой — за невръстното кенгуру
бискуит — за сладките
сервиет — за салфетките
оси — австралиец
тини — за кутия бира и т.н.
В магазините звучеше странно, когато казваха благодаря, преди да са казали моля:
— Това ще струва един долар, благодаря — отбелязваше продавачът.
Бирата тук е голямо национално богатство. Аз лично никога не съм си падала по нея, така че не опитах многобройните видове, с които се гордееха. Всеки австралийски щат си има пивоварница и хората от щата бяха много докачливи и доказваха своята лоялност към съответната марка, например: Фостьрс Лейгр или Фоур Икс.
Австралийците имат в речника си специфични думи за различните националности. Те често наричат американците янки, новозеландеца — киуи, а британците — блъди помс. На едно място ми обясниха, че това жаргонно обръщение произлиза от червените парадни военни униформи на европейците, но другаде ми казаха, че идва от инициалите ПОМ върху дрехите на депортирани през деветнайсети век затворници: Призънър оф Хис Маджести, което ще рече затворник на негово величество.
От всичко, което харесвам на австралийците, най-много обичам техния напевен говор. Разбира се, те ми казаха, че аз съм тази, която има акцент. Открих, че австралийците са много приятелски настроени хора, които веднага ще накарат чужденеца да се почувства като у дома.
През първите дни опитах няколко хотела. Всеки път, когато се настанявах, получавах метална каничка с мляко. Забелязах, че всеки от гостите получава такава. В стаята намирах електрически чайник, торбички чай и захар. По всичко личеше, че оситата обичат чай с мляко и захар. Не ми трябваше много време, за да разбера, че никъде няма да получа чаша кафе по американски. Когато за първи път попаднах в мотел, възрастният му притежател ме попита дали ще искам да поръчам и закуска, като ми връчи меню, написано на ръка. Поръчах, така че той ме попита в колко часа да ми я сервират, като ми препоръча да ми я донесат в стаята. На следващата сутрин, докато се къпех, дочух стъпки, които доближиха до стаята. Очаквах почукване, но вместо това чух странен шум като от затръшване на врата. Докато се сушех, подуших храната. Започнах да се оглеждам, но никъде не я открих. Но! определено си миришеше на ядене. Може би достига от съседната стая, заключих аз.
Прекарах един час в подготовка за деня и преподреждане на куфара си. Докато го товарех в наетата кола, към мен пристъпи млад мъж.
— Добър ден, хареса ли ви храната? — попита той.
Засмях се.
— Вероятно е станало някакво недоразумение. Не съм получавала никаква закуска.
— О, не може да бъде. Аз самият ви я донесох — каза той и повдигна дръжката, която се намираше върху външната стена на мотелската ми стая. Вътре във вграденото долапче стоеше красиво подредената ми чиния с бъркани яйца, вече студени и вгуменени. След това той влезе в стаята и отвори вратата на бюфета, от която се откри същата гледка. И двамата се засмяхме. Аз просто не бях успяла да намеря закуската. Но това беше само началото на поредицата от изненади, които Австралия ми беше подготвила.
Оситата бяха любезни. Бяха толкова приветливи, докато ми помагаха да си намеря къща под наем. Спрях се на една, която се намираше в добре поддържаната крайградска част. Всички къщи в съседство бяха строени по едно и също време — едноетажни, бели, с предна и странична врата. Първоначално не е имало никакви ключалки. Тоалетните бяха малки и отделно от баните, които представляваха големи помещения с вана и мивка. Вместо с вградени разполагах със старомодни гардероби. Нито един от американските уреди не ми влизаше в работа. Електрическото напрежение беше различно, а и щепселите бяха с различна форма. Трябваше да си купувам нов сешоар и маша за къдрене. Задният двор бе покрит с екзотични цветя и дървета. Поради топлото време те цъфтяха целогодишно. Нощем прииждаха тръстикови жаби, за да се насладят на аромата, броят им чувствително нарастваше всеки месец — те са национална напаст и популацията им е извън какъвто и да било контрол, така че трябва да бъдат изтребвани от самите домакинства. Моят двор очевидно стана за тях спасителен рай.