Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Не се справих толкова добре, колкото можеше с този тер-ангреал, Аная Седай. — Това поне си беше изцяло нейно постижение. Бе почнала от сеанчанския ай-дам, но простичкият на вид зелен диск, позволяващ на жена, която иначе не е достатъчно силна, за да приложи хитрината с невидимостта — малко жени бяха достатъчно силни — си беше чисто нейно хрумване от самото начало. Не разполагаше с ангреал или ша-ангреал, които да изследва, тъй че досега не й беше възможно да направи такъв, а дори след успеха й в копирането на сеанчанското устройство тер-ангреалът съвсем не се беше оказал толкова прост, колкото си беше мислила.
Скромното й твърдение предизвика словесен порой от страна на Джаня.
— Пълни глупости, чедо. Абсолютни глупости говориш. Ами че аз изобщо не се съмнявам, че върнем ли се в Кулата, където ще можем да те изпитаме както подобава и да сложим в ръцете ти Клетвената палка, веднага ще бъдеш издигната до шала и пръстена. Въобще не се съмнявам в това. Ти наистина оправдаваш всички очаквания, които ти възлагаха. И много повече. Никоя не можеше да очаква, че… — Аная отново я докосна по ръката и Джаня отново млъкна и примигна.
— Не е нужно да надуваш чак толкова главата на детето — каза Аная. — Елейн, не бива да си вириш нослето. Смятам, че отдавна трябва да си надраснала това. — Майчицата можеше да бъде не само мила, но и сурова. — И недей да дуеш бузки заради малките си провали, след като успехите ти наистина са толкова забележителни. — Всичко, което направи дотук, е чудесно.
— Благодаря — отвърна Елейн. — Благодаря и на двете ви. Ще се постарая да не вирвам нос. — Когато някоя Айез Седай ти кажеше, че си си вирнала нослето, единственото, което не биваше да правиш, е да започнеш да ги уверяваш, че не си го вирнала. — Бихте ли ме извинили? Разбрах, че посланичеството до Кемлин тръгва днес, и бих искала да се сбогувам с Мин.
Те, разбира се, я пуснаха, въпреки че Джаня можеше да й загуби поне половин час, ако не беше Аная. Аная изгледа остро Елейн — със сигурност знаеше за репликите, разменени с Шериам — но не каза нищо. Понякога мълчанието на Айез Седай бе по-красноречиво от думите.
Елейн потупа с палец пръстена на средния си пръст и почти се затича, съзнателно вторачила поглед напред, така че да може да се извини, че не е забелязала, ако още някоя се опиташе да я спре за поздравления. Можеше да подейства, както и да й донесе посещение в кабинета на Тиана; снизхождението за добре свършената работа стигаше само дотук. Точно в този момент предпочиташе Тиана пред хвалбите, които не бе заслужила.
Златният пръстен. Когато си поставеше шала с ресните на избраната от нея Аджа, щеше да има право да го носи на който си иска пръст. За нея това щеше да е Зелената Аджа, по необходимост — само Зелените сестри имаха повече от един Стражник, а тя искаше да има Ранд. Или поне толкова от него, колкото можеше. Трудността беше в това, че вече бе привързала към себе си Биргит, единствената жена, била някога Стражник. Тъкмо затова можеше да усеща чувствата на Биргит и затова знаеше, че тази заран Биргит си е набила треска в ръката. Само Нинив знаеше за тази връзка. Стражниците се полагаха само на пълни Айез Седай; никакви снизхождения и прошки на този свят нямаше да спасят кожата на една Посветена, позволила си да прекрачи границата и да обвърже към себе си Стражник. За тях обаче това бе станало по необходимост, а не по прищявка — иначе Биргит щеше да загине, — но Елейн не мислеше, че това би я оправдало.
Толкова тайни, хитрини и увъртания имаше в Салидар! Не само около Биргит и Могедиен. Една от клетвите например не допускаше Айез Седай да лъжат, но за нещо, за което не е ставало дума, не се налагаше човек да лъже. Моарейн беше знаела как да се загърне в невидим плащ, навярно с помощта на същия трик, който те бяха научили от Могедиен — Нинив я беше виждала да го прави. Но никоя в Салидар не го знаеше. Или поне не признаваше, че го е знаела. Биргит само бе потвърдила това, което Елейн сама бе започнала да подозира. Повечето Айез Седай, навярно всички, криеха поне част от онова, което бяха научили; повечето си имаха свои тайни хитринки. Всички те можеха да станат общо достояние за новачки и Посветени, ако достатъчно Айез Седай ги научеха — или можеше да си изтлеят заедно със самите Айез Седай. На два или три пъти й се беше сторило, че долавя блесване в нечии очи, когато покажеше нещо новооткрито. Каренна направо бе подскочила при номера с подслушването. Но една Посветена едва ли можеше да си позволи подобно обвинение към една Айез Седай.