Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
От шестгодишна все бягаше. Въпреки че майка и бе непрекъснато нащрек, на няколко пъти се бяха озовавали в опасни ситуации, близко до залавяне. Преследвачът и не беше обикновен човек. Не я търсеше с обичайните средства. От досегашния си опит Дженсън знаеше, че нищо чудно бухалът, наблюдаващ я от високия клон как си проправя път през каменистата пътека, да я гледа през неговите очи.
Майка и я посрещна на прага и веднага я наметна с топла пелерина. На ръст бе колкото Дженсън, със същата гъста коса малко над раменете, но по-скоро кестенява, отколкото червеникава. Още нямаше тридесет и пет и бе най-красивата жена, която Дженсън бе виждала през живота си, с фигура, на която самият Създател би се дивил. При други обстоятелства майка и вероятно щеше да е обградена от безчет ухажори, някои от тях несъмнено щяха да бъдат готови да заплатят баснословни суми, за да откупят ръката и. В същото време сърцето на тази жена бе не по-малко красиво и чувствено от лицето и и тя бе изоставила всичко в името на своята дъщеря.
В моменти на самосъжаление и печал за пропуснатите мигове в живота си Дженсън се сещаше за доброволното самопожертвование на майка си, отказала се от всичко в името на дъщеря си. Тази жена бе въплъщение на борческия дух.
— Дженсън! — Майка и се спусна към нея и я сграбчи за раменете. — О, Джен, вече започвах да се тревожа. Къде беше? Тъкмо щях да тръгвам да те търся. Реших, че сигурно си се сблъскала с нещо непредвидено и…
— Да, мамо — призна си Дженсън.
Майка и се сепна за миг, после, без да задава повече въпроси, прегърна дъщеря си. След такъв ужасен ден Дженсън с благодарност се отпусна в майчината прегръдка. Прегърнати, двете потънаха в къщата.
— Влизай да се стоплиш. Както виждам, носиш добър улов. Ще си сготвим нещо вкусно и ще ми разкажеш.
Дженсън поизостана зад нея.
— Не съм сама, майко.
Жената се закова на място и впери тревожни очи в лицето на дъщеря си, за да открие някакви следи, по които да разбере естеството на сполетелия я проблем.
— Какво искаш да кажеш? Кой е с теб?
Дженсън махна с ръка към пътеката.
— Чака ме там. Така се разбрахме. Дойдох да те питам дали си съгласна да преспи в нишата при животните.
— Какво? Да прекара тук нощта? Какво ти става, Джен!
Не можем…
— Моля те, майко, изслушай ме. Днес се случи нещо ужасно. Себастиан…
— Себастиан ли?
Дженсън кимна.
— Така се казва човекът, за когото ти казах. Той ми помогна. Попаднах на войник, който явно бе паднал от високата пътека над езерото.
Майка и пребледня като платно. Не каза нищо. Дженсън въздъхна, за да се поуспокои, и продължи:
— Открих мъртъв Д’Харански войник на дъното на клисурата под тази пътека. Нямаше никакви други следи — огледах местността. Бе необикновено едър мъж, тежко въоръжен. Ятаган, меч на хълбока, меч през рамото.
Майка и я изгледа в упор.
— Какво криеш, Джен?
Дженсън искаше най-напред да и каже за Себастиан, но майка и видя в очите и, усети по гласа и. Ужасната заплаха на двете думи, изписани върху късчето хартия, сякаш напираше да разкъса джоба и.
— Моля те, майко, не ме прекъсвай.
Майка и я погали по бузата.
— Добре, слушам те. Давай както си си наумила.
— Претърсвах войника, за да видя дали не носи нещо важно. Носеше. В този момент към мен се приближи този човек — каза, че е пътник. Съжалявам, майко, бях толкова изплашена от мъртвия войник, че за миг се бях разсеяла. Знам, че не бива да го допускам. Знам, че се държах глупаво.
Майка и се усмихна.
— Спокойно, скъпа, всички допускаме грешки. Никой не е съвършен. Това не означава, че си глупава. Не говори така за себе си.
— Все пак се почувствах глупаво, когато изведнъж чух гласа му. Обърнах се, а той бе съвсем близо до мен. Добре, че имах ножа си.
Майка и се усмихна и кимна одобрително.
— Човекът, както ти споменах, името му е Себастиан, се убеди, че войникът наистина е паднал от пътеката, и каза, че ако го оставим там, където е паднал, може да се появят и други войници, да го намерят и да започнат да разпитват всички наоколо. Може дори да ни обвинят за смъртта на другаря им.
— Този Себастиан май не говори празни приказки.
— И на мен така ми се стори. Бях решила да покрия тялото с клони и да се опитам да го замаскирам. Беше страшно едър мъж, сама не бих могла да го издърпам до скалите. Себастиан предложи помощта си, за да го погребем както трябва. Двамата успяхме да го завлечем в подножието на хълма, където го вкарахме в една цепнатина в скалите. Затрупахме го добре с камъни. Никой няма да може да го намери.