Майсторите на желязото

Лоялността на Йеясу към шогуната беше извън всякакво съмнение, но той бе, преди всичко, влиятелен сплетник, който познаваше всяка стъпка по коридорите на властта; човек, който можеше да раздава търсени привилегии и повишения — и не беше склонен към лично забогатяване. Като правеше това, управителят се придържаше към една традиция, която предхождаше издигането на самурайската етика с хиляди години и която след време — Йеясу бе сигурен в това — Йоритомо щеше да признае като единствено заслужаваща да се съхрани: упражняването и поддържането на власт в свят с нарастваща сложност.

Проблем, стар като света.

Беше похвално, че младият мъж търси връщането към по-чистите форми на поведение, предписани от бушидо; беше правилно да постави нови акценти върху централната догма, гири — чувството на дълг и отговорност. Без това щеше да настъпи анархия! Но стремежът да наложи по-строг морал беше непродуктивен. Човешките същества бяха несъвършени и никога нямаше да постигнат съвършенството на Ками9. Тяхната вродена подкупност рано или късно винаги изплуваше и колкото и да беше жалко, поради слабостта си те можеха да бъдат контролирани по-ефективно.

С грешници се работеше по-лесно. И също много по-лесно се правеше компания. Въпреки напредналата си възраст Йеясу не беше забравил как се беше забавлявал на млади години. И не беше искал само алкохол.

Каменната градина беше изградена чрез изкусно подреждане на камъни сред развълнувано море от фин чакъл, подреден в непрекъснати линии и спирали. Всяка сутрин при първи зори и през различно време от деня листата, клонките и всякакъв друг нападал боклук старателно се почистваха от група градинари. Когато идваше шогунът, градината беше магически възстановена в първичното си състояние. Това беше пейзаж, застинал във времето, едно изключително хармонично подреждане на линия, тон и структура, което като всички шедьоври непрекъснато разкриваше нови дълбини за окото на зрителя. Градината пораждаше спокойствие и подканяше към дълбок размисъл, като възнаграждаваше онзи, чийто ум беше способен да постигне необходимата степен на спокойствие, и му вдъхваше нови сили.

Йоритомо беше един от онези, които черпеха сила от градината — ценно възстановяване на част от един минал живот в място, известно на хроникьорите като Света преди. Беше попаднал под неговото магическо въздействие на деветгодишна възраст и оттогава правеше ежедневни посещения на това място винаги когато семейството му беше в резиденцията в Йедо. Чувствата му към каменната градина не се бяха променили — само че сега на никого не се позволяваше да седи в избраното от него място, което при възкачването му на престола беше придобило статус на светилище.