Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Ние си имаме папа — обади се Бенджамин. — Холандецът Адриан от Утрехт, фанатичен реформатор на Светата църква. Той се закани да изчисти всички петна от лицето на Рим и сега прогонва магьосниците, вещерите и куртизанките от града. Разбрах, че заплашил дори да разпопва епископите, виновни в корупция, както и насилствено да отстрани всеки кардинал, чиито ръце не са чисти.
— Да, да — промърмори Агрипа, присвил очи. — Папа Адриан се е съсредоточил върху прочистването на храма и прогонването на лихварите и онези, които смучат кръвта на вярващите. — Агрипа вдигна поглед — очите му пак изглеждаха безцветни. — Но Рим е клоака, истински Авгиеви обори. Адриан е болен. Онези, които не са харесвани от римските кардинали, обикновено умират от внезапна и загадъчна смърт.
(Не съм чувал по-верни думи! Както може би знаете, аз съм привърженик на старата вяра; свещеници идват в дома ми да изнасят литургия и все още казвам молитвите си пред статуя на Девата. Римската църква се пречисти от корупцията, но когато бях млад, Рим беше клоаката на света. Прочетете историята. Обзалагам се, че дори дяволът се боеше от неповторимата двойка Родриго Борджия или папа Александър VI, както се нарече, когато получи титлата, и любимият му племенник Чезаре, за когото Макиавели написа книгата си „Принцът“. Те вярваха в Бога, колкото лисицата вярва, че може да лети. Имаха само един принцип. Не, излъгах — два принципа „Борджиите са първи, а втори няма“ и „Отърви се от ближния си, преди той да се отърве от теб“. Но за тези двама симпатяги ще ви разкажа по-късно!)
През онзи топъл слънчев ден в английската градина, където розите обръщаха личица към слънцето и изпълваха въздуха с тежкия си аромат, тези неща изглеждаха на векове разстояние. Въпреки това мълчанието на Агрипа и мрачният му вид ме накараха да потръпна. Агрипа беше напипал пулса на властта — той предсказваше убийството на папата.
— И как се отнесе Хенри със семейство Албрици? — наруши Бенджамин тишината.
— Като с отдавна изгубени роднини. Размениха си подаръци. Те подариха на Хенри негов портрет като младеж, който се моли пред гробницата на баща си. Хенри каза, че е много доволен — беше красив като ангел на портрета. Предполагам, че е бил такъв, преди да превърне живота си в безкраен гуляй. Подариха му и красив скъпоценен камък на златна верижка, златни фигурки и часослов. Хенри им отвърна със също тъй скъпи подаръци — английски мечове и килими от чиста вълна. Търговските преговори вървяха отлично и защо не? Флоренция е добър пазар за английската вълна — Агрипа замълча и отпи от чашата си. — Всичко вървеше добре, докато не се намеси убийството. Франческо Албрици отишъл на пазар в Чийпсайд с дъщеря си и зет си. Тримата се разделили. Чул се гръм — някой стрелял с аркебуз от една уличка. Франческо бил прострелян в слепоочието и умрял на място — Агрипа завъртя чашата между ръцете си в черни ръкавици. — Представяте ли си суматохата? Шерифи, правници, пълномощници и съдии плъзнаха по най-гадните лондонски улици като горещ нож през меко сирене. — Агрипа поклати глава. — Но не откриха нито убиеца, нито аркебуза, с който е стреляно.
— А причината за убийството? — попита Бенджамин.
— Бог знае! Едно е сигурно — малко разбойници или наемни убийци използват аркебуз и или каквото и да е огнестрелно оръжие. А и ако те го бяха направили, щеше да се разчуе, и нещастникът, провинил се в убийството на такъв могъщ човек, щеше скоро да бъде предаден срещу значителна награда.
— Ами кралят? — попитах аз.
— Ужасен е и е много ядосан на гражданите. Каза, че ще им отнеме правата, ако убиецът се окаже лондончанин.
— Това не го разбирам — обадих се. — Аркебузите са скъпи. Не е възможно да разнасяш пушката из Лондон, да застанеш на някоя улица, да я заредиш, да се прицелиш, да убиеш водача на флорентинското пратеничество и да изчезнеш, без никой да те види.