Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
— Точно това си мислех, че ще предложиш.
Двете жени обсъдиха на кои места да отидат. После Диана стана и влезе вътре, за да си налее още една чаша кафе. Тереза я проследи с поглед.
Диана беше петдесет и осем годишна и имаше кръгло лице. Носеше косата си, започнала бавно да се прошарва, късо подстригана и се обличаше без излишна суета. За Тереза тя беше най-свестният човек, когото познаваше. Имаше големи познания върху музиката и изобразителното изкуство и от кабинета ѝ винаги долитаха звуци от произведения на Моцарт и Бетовен, които се смесваха с шумната глъчка в новинарската редакция. Живееше в свой свят на оптимизъм и весело настроение и всеки, който я познаваше, я обожаваше.
Диана излезе отново на верандата, седна на стола си и погледна към залива.
— Не намираш ли, че това е най-прекрасното място, което си виждала?
— Да, така е. И много се радвам, че ме покани да дойда.
— Беше ти необходимо. Щеше да се чувстваш съвсем самотна в апартамента си.
— Говориш като майка ми.
Диана се пресегна през масата и взе отново писмото. Докато го четеше, повдигаше от време на време вежди, но не продумваше. Изглежда, предположи наум Тереза, съдържанието му разбужда някакъв спомен в съзнанието ѝ.
— Какво има?
— Просто си мисля… — отвърна тихо Диана.
— Какво си мислиш?
— Ами, докато бях вътре, си мислех за това писмо. И ми хрумна дали да не го включим в рубриката за тази седмица?
— Какво каза?!
Диана се наклони към нея.
— Каквото чу… Мисля да включим това писмо в твоята рубрика за тази седмица. Сигурна съм, че всеки ще го прочете с удоволствие. То наистина е необикновено. От време на време хората имат нужда да четат нещо подобно. А това е толкова трогателно. Представям си как най-малко стотина жени ще си го изрежат и ще го залепят на хладилника си, за да го видят съпрузите им, като се върнат от работа.
— Но ние дори не знаем кои са тези двама души. Не мислиш ли, че ще трябва да поискаме първо разрешението им?
— Точно там е работата, че не можем. Ще говоря с адвоката ни, но съм сигурна, че ще бъде законно. Няма да използваме истинските им имена и след като няма да си приписваме заслугата, че ние сме го писали, нито ще разкриваме някаква тайна, убедена съм, че няма да възникне проблем.
— Колкото и да е законно, не съм сигурна, че е редно. В края на краищата това е лично писмо. Не смятам, че трябва да бъде разпространено, така че всеки да го прочете.
— То е нещо, което предизвиква човешкия интерес, Тереза. Хората обичат такива неща. Освен това в него няма нищо, което да засегне някого. То е просто красиво съчинено писмо. И не забравяй, че въпросният Гарет сам е пуснал бутилката в океана. Той е знаел, че вълните ще я изхвърлят на някой бряг.
Тереза поклати глава.
— Не знам, Диана…
— Е, добре, просто си помисли. Дори преспи с тази мисъл, ако искаш. Но според мен идеята е чудесна.
Тереза наистина се размисли за писмото, докато се събличаше, за да влезе под душа. Улови се, че мислите ѝ се задържат върху автора на писмото, Гарет — ако това беше истинското му име. И се питаше каква ли му е била тази Катерин? По всяка вероятност любима или съпруга, но явно, че вече не е с него. Умряла ли е, или се е случило нещо друго, което ги е принудило да се разделят? И защо писмото е било запечатано в бутилка и пуснато да се носи по теченията на океана? Имаше нещо странно в тази работа. Журналистическите ѝ инстинкти надделяха и тя изведнъж реши, че посланието може и да не значи нищо. Твърде е вероятно мъжът просто да е искал да напише любовно писмо, но да не е знаел до кого да го изпрати. Възможно е също да го е пуснал някой, който да изпитва удоволствие от мисълта, че ще накара някоя самотна жена на далечен бряг да се просълзи. Но докато си припомняше съдържанието, отхвърли тези предположения. По всичко личеше, че писмото е писано от сърце. И то от мъж! През целия си живот не бе получавала писмо с подобни думи, камо ли със същите. Изпращали са ѝ само поздравителни картички със стереотипно препечатани трогателни текстове. Дейвид изобщо не си падаше по писането, както и никой от ухажорите, с които беше излизала. Как ли изглежда този мъж? Дали и като човек е толкова любвеобилен, както внушава писмото?
Тя насапуниса и изплакна косата си и докато хладката вода се стичаше по тялото ѝ, въпросите се нижеха един след друг в главата ѝ. Изтърка тялото си с груба кесия, насапуниса го с овлажняващ сапун и остана под душа по-дълго от обикновено. Най-накрая излезе от кабинката.
Докато се подсушаваше с кърпата, се погледна в огледалото. Не изглеждам зле за трийсет и шест годишна жена с подрастващ син, прецени мислено тя. Винаги е имала сравнително малък бюст и ако това я притесняваше като по-млада, сега беше доволна, защото още не бе почнал да увисва като на повечето жени на нейната възраст. Стомахът ѝ беше плосък, краката ѝ — дълги и стройни от дългогодишното спортуване. Дори бръчиците около очите ѝ не се забелязваха много, макар че това нямаше никакво значение. В крайна сметка тази сутрин хареса външния си вид и отдаде това необичайно лесно заключение на факта, че е на почивка.