Убийство с любов
- Автор: Моргенрот Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Убийство с любов». Краткое содержание книги:
5.
Читателките на криминални романи
— Канди — пропя Присила гостоприемно, когато отвори вратата. — Заповядай, влизай.
— Как си, мила? — попита Канди. Имаше нисък гърлен глас на пушачка и въпреки че бе минала през всякакви химически пилинги, лазерни лечения и скъпи маски, и кожата й беше на пушачка.
— Пеша ли дойде? — поинтересува се Присила.
Канди се отдръпна и я погледна с престорена изненада.
— Разбира се, че не. В това време? Не, просто дръпнах набързо една цигара.
Канди сигурно бе прекарала навън повече време в пушене, отколкото би й отнело да дойде пеша. Всъщност тя никога не ходеше пеша. Не обичаше. Живееше през три къщи, но и зиме, и лете винаги идваше с кола.
— Знам, че всяка сутрин си навън — допълни Канди, защото Присила беше известна пешеходна и педантично правеше обиколки из квартала всеки ден. — Но аз предпочитам малкия си фитнес в мазето и тренажора си. Най-хубавото му е, че мога да чета, докато тренирам.
— И колко книги прочете миналата седмица? — попита Присила.
— О, тази седмица не са много — махна с ръка Канди. — Почти нямаше и интересни. Книгите, които сама си избирам, са ужасни. А и изборът на другите ми литературни клубове също не е по-добър. Е, закъснях ли? Другите дойдоха ли вече?
— Сюзан е тук. — Присила сви устни и добави: — И Ашли.
— Маргарет няма ли я? А Джулия? Пък аз си мислех, че ще съм последна.
— Джулия още не е дошла. Предполагам, знаеш, че Маргарет няма да дойде — каза Присила. — А и за теб не бях сигурна, че ще се появиш — додаде тя и в гласа й се прокрадна раздразнение.
— Но нали ти се обадих онзи ден да ти кажа, че ще съм тук — учуди се Канди.
— А после направо ми тресна телефона, така бързо приключи разговора.
Присила не беше сигурна дали не си въобразява, или наистина Канди изглеждаше нервна. А Канди никога не изглеждаше нервна.
— Кога съм пропускала среща? — попита Канди, докато вадеше чифт сандали с висок ток от чантата си. Събу обувките, с които дойде, и сложи сандалите. Присила позволяваше да се ходи с обувки само в коридора, по-навътре пускаше само с такива, които никога не са носени навън, затова всички дами си имаха специален чифт обувки за литературната група.
— Тези нови ли са? — попита Присила.
— От пролетната линия — отвърна Канди.
— Не съм ги виждала.
— Все още не са по магазините. Взех ги от Париж. Решихме да минем през Европа на връщане от Пекин.
— Прекрасни са.
След като Канди си закопча сандалите, двете тръгнаха към всекидневната, където бяха Сюзан и Ашли. Когато предната година в „Архитектурен дайджест“ публикуваха голяма статия за дома на Присила, точно тази стая бяха снимали. Таванът й се извисяваше високо като в катедрала и беше декорирана в бяло — бели килими, бял диван, бели маси, модерна живопис в преобладаващо бяло. Цялата задна стена беше от стъкло; прозорци от пода до тавана, стъклени врати, които водеха към тераса. Оттам се откриваше гледка към цялото голф игрище и към голямото езеро, което служеше като естествена преграда между къщата и зеленината. Обикновено прозорците се явяваха цветен контрапункт — зелен през лятото и червено-жълт през есента. Но сега пейзажът беше едноцветен. Земята бе побеляла от ситния сняг, който заваля сутринта.
— Здравей, скъпа — поздрави Канди и се приведе да целуне Сюзан по бузата.
— О, колко си студена — изохка Сюзан.
Канди се обърна към Ашли и я изгледа от главата до петите. Ашли носеше блуза с голямо деколте, джинси „Севън“ и обувки с висок ток.
— Изглеждаш прекрасно днес — каза Канди и се наведе да целуне и нея по бузата.
— Благодаря — отговори й Ашли, макар да не бе сигурна, че това е комплимент.
— Какво да ти донеса? — попита Присила новодошлата.
— Зелен чай. Напоследък само това пия.
— И аз трябва да мина на същото — отбеляза Сюзан, поглеждай към кафето си. — Казват, че бил еликсир на младостта.
— Заради антиоксидантите — уточни Присила. — Добре ще ти дойдат.
— И аз на това разчитам — въздъхна Канди. — Живея много нездравословно.
— Искаш ли и ти зелен чай? — обърна се Присила към Сюзан. — Ще кажа на Даниел да приготви цяла кана — реши тя, без да дочака отговор, и изчезна през другата врата.
Канди се отпусна на едно бяло кресло и хвърли чантата си в краката.
— Не съм те виждала от рождения ден на Присила преди три седмици — каза Сюзан. — Липсваше, ни на последния проект „За един ден“.